Наредих да го пуснат, а после го арестувах.
— Защо? — пожела да узнае той.
— Измяна!
Докато го измъчвахме, не беше толкова арогантен. Наемниците ми започнаха да дерат краката и ръцете му и той се съгласи да говори. Даде ни имената на градските водачи и изпусна нещо, което смрази сърцето ми. Говорителят, чието име не си спомням, възрази, че действията им се подкрепят от двореца.
— Кой дворец?
— Ами че този! — сопна се той с окървавена уста. Разбрах, че няма какво повече да ми каже. Наредих на стражите да го екзекутират и да хвърлят главата му от стената.
Изхвърчах от Дома на оковите и се насочих право към женските покои. Анхсенамон и посестримата й демон Амедета бяха във вътрешната зала, седнали на двоен стол. Вече знаеха за бунта и последвалия хаос, но това не им пречеше да си разглеждат безгрижно ноктите.
— О, чичо Маху! — вдигна глава Анхсенамон. — Изглеждаш разтревожен. Нали ти казах, че трябва да напуснем това място.
Едва се сдържах да не я зашлевя. Амедета седеше с кръстосани крака до нея и се усмихваше с очи.
— Документите ми?
— Чичо Маху, за какво говориш?
— Знаеш много добре за какво говоря.
Вдигнах ръка и отстъпих, като същевременно извиках охраната. Те връхлетяха в стаята с извадени мечове. Двете хитруши скочиха на крака. Анхсенамон възнегодува срещу такова натрапничество.
— Не се тревожи — успокоих я. — В безопасност сте.
Казах на наемниците да претърсят стаята. Анхсенамон и посестримата й кучка изпищяха, че това е насилие. Виковете им привлякоха вниманието на една прислужница, която обаче се оттегли безшумно при вида на мечовете на охраната. Наредих да претърсят навсякъде. Анхсенамон и Амедета седнаха отново на стола, примирени със съдбата си. Отвън се чуха викове; бунтовниците бяха подновили нападението си. Гледах как наемниците ми, все крадци и грабители, преравят цялата стая и отвъд. Отначало си мислех, че Анхсенамон е много хитра; накрая се оказа много глупава. Намерих документите в двойното дъно на една дървена ракла: писма от дядо й с информация и новини от случващото се в Тива и указания какво да прави тук.
— „Скъпа дъще“ — зачетох на глас и отблъснах Анхсенамон. — „Трябва да намериш онова, което искам, и да го унищожиш. В крайна сметка чичо Маху ще се радва, че вече не притежава онова, което някога имаше.“
Посочих Амедета.
— Изпратила си я да ме прелъсти. Била ти е съгледвач, шпионин?
— Остаряваш, чичо Маху — изсъска в отговор Анхсенамон, — а и оглупяваш. Много си непохватен.
Казах на стражите да я задържат на стола. Те, разбира се, не го направиха: царската плът бе свята. Просто исках онази кучка да разбере, че търпението ми е наистина изчерпано.
Останалите писма от Ай съдържаха съвети, написани с код, който вече разбирах. Говореше за приятели в Ахетатон. Към края на едно от писмата попаднах на уверения, че всичко ще бъде наред и тя и младият принц няма да пострадат. Хвърлих писмата на пода и посочих прозореца.
— Ти стоиш зад всичко това, нали? Ти си подхранвала бунтовниците с информация и си ги подстрекавала.
Щях да продължа да беснея, но дойде полковник Небамум. Анхсенамон, кучката й с кучка, му се усмихна умилкващо. По лицето му разбрах, че положението е сериозно.
— В двореца има стрелци — прошепна той. — Не, имам предвид стрелци на бунтовниците, слуги, които са грабнали оръжие. Трябва да се оттеглим преди стъмване. Трябва да отведем принца и останалите и да се насочим към баржите. Проверих запасите в кухнята: имаме запаси само за два-три дни. Бунтовниците все още не са се организирали напълно…
— Но това ще стане скоро, нали?
— Дотогава ще са завзели града оттук до реката.
Отидох при една от рисунките на стената, която изобразяваше Ехнатон в преклонение пред слънцето. Ай знаеше, че съм в капан, а аз съзнавах, че е тръгнал насам, за да изиграе ролята на великия спасител. Нямаше реална опасност. Ако превземеха двореца, бунтовниците щяха да вземат принца и Анхсенамон за заложници. Но имаха строги указания да не позволяват нищо да им се случи. Чудех се какви бяха указанията им по отношение на мен.