— Изглеждаш по-доволен и благоденстващ отвсякога — отбелязах аз.
Хюйи се присъедини към него. И двамата ме погледнаха тъжно, както някога, когато бяхме Чеда на Кап, сякаш съм направил някоя беля и сега ще бъда наказан.
Нахтмин ме побутна леко. Един пазач отвори вратата на кабината в центъра на баржата и аз пристъпих в топлата, ароматна светлина. Лорд Ай седеше на малък диван с отрупани около себе си възглавници. Малката масичка от слонова кост пред него бе отрупана с документи и мастилници. Двама писари от Дома на писарите бяха приклекнали от двете страни на масата и внимателно записваха прокламациите на Ай. Кобрата в човешки образ не ми обърна внимание. Взе един бокал вино — спомням си, че беше тюркоазен — и сръбна едва, след което продължи да диктува прокламацията.
— Всеки, заловен с оръжие, ще бъде убит. Всеки, доказано виновен в изнасилване, насилие или грабеж, ще бъде екзекутиран. Всеки, който се противопостави на властта, ще бъде последван от същото наказание — махна с ръка. — Останалото знаете. Можете да се оттеглите.
Освободи писарите и се обърна към мен с все същите коварни очи на тясното лице. Робата му бе от най-чист лен; верига, засвидетелстваща сана, висеше на врата му. По пръстите му проблясваха пръстени и той си играеше с тях с лице наполовина скрито зад дланта си.
— Скъпи ми лорд Маху, радвам се да те видя — бутна няколко възглавници на пода до себе си. — Седни.
— Ще постоя — протегнах се и бързо взех бокала му. — Бих желал да ти върна комплимента, лорд Ай, и да кажа колко се радвам да те видя — отпих от виното. — От чернозема на Ханаан, Лозята на Ливан?
— Малко по на юг — усмихна се Ай. — Ела, почини си. Лицето и ръцете ти са опръскани с кръв!
— Може да се опръскат и още, ако брат ти зад мен не престане да ме гледа като затворник и не махне ръката от меча си — обърнах глава. — Всъщност бих предпочел да излезе.
Съжалих, че съм пил от виното. Гадеше ми се. Ръцете и краката ми натежаха. Толкова исках да седна, коленича или клекна. Ай направи знак с ръка и врата се затвори зад мен. Седнах на възглавниците с бокала в ръка.
— Какво става тук? — попита той.
— О, недей да си играеш на котка и мишка с мен — сопнах се аз. — Бунтът в града беше работа на твоите хора, по-точно на внучката ти. Беше й наредено да намери тайните документи, които взех от лагера на узурпатора. Унищожила ги е, нали?
Ай сви рамене.
— Така или иначе никога нямаше да ги използваш.
— Въстанието — настоях аз. — Знаеше, че няма да наранят принца и Анхсенамон. Организирал си всичко така, че да изглеждаш като спасител, постигнал велика победа, като тази на генерал Хоремхеб. Той знае ли за тази експедиция?
— Ще му бъде казано за твоите разходки из Източната пустиня, за пренебрегването на грижите към принца, за отказа ти да се подчиниш на указанията на Царския кръг — замълча. — Защо отиде в пустинята, Маху? Какво искаше да видиш?
— Онова, което си търсил ти, лорд Ай, когато съсече лорд Туту и останалите. Намерих пещерите, разгледах рисунките. Намерих и лорд Туту или поне онова, което бе останало от него, както и разни документи, които, уверявам те, съм скрил на тайно място.
— Рисунките?
Лицето на Ай светна от вълнение.
— Предполагам, че знаеш.
Ай прехапа устна.
— Защо ги изби?
— Бяха бунтовници и предатели.
— По заповед на Царския кръг ли го направи?
— Някой ден, Маху — усмихна се той, — някой ден ще ми разкажеш какво си намерил там.
— Не, някой ден аз ще разкажа на генерал Хоремхеб какво съм открил.
Ай потропа с пръсти по една от рисунките на ръба на масата и разгледа някакви документи. Вдигна глава.
— Връщаме се в Тива, Маху. С Ахетатон е свършено; няма да остане камък върху камък. Сега трябва да се отпуснеш, сънят свърши.
Върнахме се в Тива след седем дни. Ай се представи като генерал победител, завърнал се от война. Минахме в бляскава процесия през града, през Улицата на овните и Улицата на сфинксовете, под звука на тръби и развети знамена. Млади момичета хвърляха розови цветове, жреци редяха молитви сред облаци тамян, а храмовите хорове пееха триумфални химни.