Джарка и Мерт се преместиха при мен, като заявиха, че предпочитат самоналожено изгнание пред живот в двореца. Имението имаше множество стаи и достатъчно голяма градина за поне три домакинства. Ожениха се и само след няколко месеца Мерт забременя. Джарка се върна към старата си роля на мой съветник. Съветваше ме да не казвам почти нищо на Хоремхеб и Рамзес и същевременно ме предупреждаваше кои са шпионите на лорд Ай в домакинството. Собек беше най-честият ми посетител. Донасяше новини от двореца, слухове и клюки като повей на вятъра. Разпитвах за младия фараон, единствения, за когото наистина ме беше грижа. Според Собек Тутанкамон много рядко се показваше и се криеше в сенките. На практика лорд Ай и неговата внучка Анхсенамон бяха истинските владетели на Египет. Разказах на Собек за похода си в Червените земи, за странната пещера и опасните рисунки. Показах му и документите, които бях намерил до жалките останки на лорд Туту. Най-много го заинтригува рисунката на стареца. Дълго време я разглежда и внезапно избухна в смях.
— Какво е толкова смешно? — попитах сърдито.
Отначало Собек отказваше да отговори.
— Какво е?
Връчи ми папируса.
— Погледни, Маху, какво виждаш?
— Глава на старец, обрамчена в листа. Какво друго?
— Не, Маху, погледни в центъра, гледай в центъра и ще забележиш как се появява друга рисунка. Много често срещан почин сред художниците, начин за предаване на тайни послания.
Взрях се в рисунката, но не видях нищо. Собек настояваше. Каза ми да я сложа на пода и да се вгледам внимателно. Направих го и ахнах от изненада при вида на новата рисунка. Беше на двойка, която се целуваше и не беше трудно да се разпознаят острите черти на лорд Ай и прекрасното лице на дъщеря му Нефертити с вдигната високо коса.
— Рисунка в рисунката — възкликнах аз. — Но това е скандално.
— Така ли?
Вдигнах поглед. Собек вече не се усмихваше.
— Чувал ли си слуховете, Маху? Че Ай и Нефертити са били любовници?
— Баща и дъщеря! — възмутих се аз.
— Баща и дъщеря. Слуховете твърдят, че Анхсенамон не е дъщеря на Ехнатон, а на дядо си.
— Всемогъщи…!
— Маху, аз съм началник на полицията. Изкопчил съм своя информация от придворните слуги, които подслушват през открехнати врати или надничат през прозорци. Говори се дори, че разривът между Ехнатон и красивата му царица първоначално бил породен от неговите подозрения за истинските отношения между Нефертити и баща й. Мога да ти покажа една прислужница, перачка, която ми разказа как лорд Ай спи не само с внучката си, но и с нейната придворна дама. Лорд Ай наистина вярва, че е господар на всички около себе си.
— Би ли могъл, дали би си позволил — попитах аз — да навреди на младия фараон, да го отстрани от власт; да завземе жезъла и ветрилото?
Собек поклати глава.
— Това би било равносилно на гражданска война. Ай има подкрепата на Хюйи и Майа само като първи министър, а не като фараон, да не говорим, че на север Хоремхеб и Рамзес го следят много, много отблизо.
Колкото повече говореше Собек, толкова повече мислех за Ай и толкова по-опасен ставаше той. Нима искаше да е фараон, владетел на Египет и просто чакаше подходящия момент? Собек ми съобщи, че Нахтмин сформира собствена армия, чиито гарнизони разполага по поречието на Нил, дори отвъд Третия праг. Ай без съмнение се готвеше. През втората година от изгнанието ми той изпрати Нахтмин с лорд Хюйи в Нубия да потушат зараждащия се бунт и веднъж завинаги да поставят тази богата провинция под твърда египетска власт. Армията пожъна небивал успех. Дори от моята градина се чуваха тълпите, които вървяха по пътя край реката, нетърпеливи да стигнат Тива и да приветстват войската на победителя. Хюйи се върна с коли и баржи, отрупани с плячка: щраусови пера, злато, сребро, бижута, също и много пленници и заложници.
В такива моменти усещах лека завист, но постепенно се успокоих и посветих вниманието си на малкия син на Джарка и на това да превърна градината си в рай. Пентжу буквално се превърна в отшелник. Радвах се на сухия му хумор, но с течение на месеците интересът му към виното и самотата се засили. Понякога не се бръснеше и миеше. Виждах, че здравето му се влошава, умът му вече не бе толкова остър; бях се зарекъл да не последвам примера му. Вместо това станах запален градинар, копаех кладенец, засаждах лози, сеех лехи с билки и цветя. Построих пристройки към къщата и малка беседка за градината. Позволено ми беше да ходя на риболов в реката; дадоха ми малка лодка, но с мен винаги имаше охрана.