Трябва да съм прекарал там около две години в разни занимания, когато през втория месец на пролетния сезон Собек пристигна с посивяло лице. Попитах го какви са новините. Изрече само една дума: „Мерире“. Според Собек Мерире се бе върнал в Тива, за да убие онези, на които сега гледаше като на свои заклети врагове. Собек посочи стената около къщата ми.
— Пази ги внимателно!
— Но аз съм в немилост — отвърнах аз. — Мерире…
— Задръж отговора си — прекъсна ме Собек. — Ти трябва да бъдеш наказан наред с останалите.
Думите на Собек се оказаха пророчески. Убийците на Мерире дойдоха една вечер три седмици по-късно, преливащи като вода през зида. Въоръжени с ками, убиха двама градинари и се опитаха да насилят една странична врата, но бяха пресечени. Оцеля само един, но дълбоката рана на шията му не даде възможност да го разпитаме. Накарах да съблекат телата. Бяха египтяни, които не познавах. От белезите по телата им съдех, че са ветерани, бивши войници. Собек пристигна с полицията. Той също огледа труповете и заключи, че вероятно са професионални убийци. Хвърлихме ги в реката. Собек доведе още наемници и удвои охраната по оградата. Имаше вести и за други опити за убийство в Тива. Дори лорд Ай не беше минал незасегнат. Рано една сутрин, докато отивал в храма на Маат, бил нападнат от луд на входа на един от централните вътрешни дворове в комплекса Карнак. Естествено, Кобрата бе успяла да се измъкне.
След няколко седмици посегателствата спряха и животът се върна в нормалните релси. От време на време фараонът Тутанкамон ми изпращаше дарове и кратки писма, в които винаги разказваше за здравето си и питаше за моето. Джарка се опита да поиска аудиенция с Божествения с дарове и малкия си син, когото възнамеряваше да му представи, но всеки път някой иконом или дребен чиновник го връщаше още преди да е стигнал външния двор. Разбира се, чувахме клюките. Тутанкамон беше отшелник. Виждаха го на носилка към реката, заобиколена от хора на Ай, или прикрит зад безброй лакеи и армия жреци на път за някой от храмовете да запали тамян и направи жертвоприношение. Говореше се за млад мъж със среден ръст, с прегърбени рамене и слабо тяло, с красиво, ведро лице и очи с особена форма. Анхсенамон, която бе винаги близо до него, се прочу като красавица, известна с любовта си към най-редките парфюми и изключителни бижута.
На практика лорд Ай бе истинската сила в империята, едновременно първожрец и везир. Атон вече не се споменаваше. Дочух как градът, някога славата на Египет, бе постепенно поглъщан от нахлуващата пустиня. Скитници, пустинници и либийски разбойници разграбваха красивите къщи, а прекрасните слънчеви храмове на Атон зееха към небето. Именията на богатите се разделиха с кедровите си греди и колони с гравюри на сови и чакали. Всичко това се случваше безшумно, докато лорд Ай и Царският кръг полагаха усилия да накарат хората да забравят управлението на Ехнатон. Армията беше подсилена, създадени бяха нови легиони, изградени бяха нови ескадрони колесници, конюшните бяха попълнени, а нови конеферми — построени. Домът на войната внасяше дърво и метали за оръжейницата си. Войските се използваха не само за да впечатляват чуждите пратеници, а и да потушават беззаконието в градовете и Червените земи, както и по поречието. Крепостите и граничните постове бяха подсилени. Организираха се наказателни походи, които да обезопасят пътя на Хор през Синай, както и пътищата до мините, каменоломните и оазисите в Източната и в Западната пустиня. Бунтовете в Куш бяха смазани, а военното командване начело с Хоремхеб и Рамзес, натискаше за открита война за подсигуряване на Ханаан и обуздаване на растящата сила на хетите.
Лорд Ай, заедно с Хюйи и Майа, устояваше на тези аргументи. Египет имаше нужда да заякне, преди да се впусне във война. В Дома на среброто Майа като работлива пчеличка се стараеше да попълни богатството на Египет. Злато, сребро, драгоценни камъни, лапис лазули, тюркоаз, малахит, алабастър и ценна дървесина се изливаха в Египет. Храмовете също грееха от власт и сила при тази реставрация. Училищата на живота бяха отново отворени, житниците се пълнеха, в кошарите и оборите бяха докарани отбрани овце и волове. Хората отново свикнаха да виждат дебели жреци с натъпкани от жертвоприношения търбуси и кесии, натежали от даренията на вярващите. Духовенството на Амон, Хор, Анубис и останалите богове възвърна предишната си арогантност с една осезаема разлика: лорд Ай, паякът в центъра на Египетската паяжина, следеше изкъсо както първожреците, така и всеки друг чиновник, писар, иконом и знаменосец. Единствено в Мемфис и други градове на север влиянието на Ай отстъпваше на това на Хоремхеб.