Хората възкликваха, че прекрасните дни на Аменхотеп Великолепни са се завърнали. Чужди пратеници, дори на дългокосите хети, се надпреварваха да уверят във верността си поне Великия дом, Дома на милион години.
Тези сведения не ме тревожеха. Аз бях улегнал и търпелив, сякаш унесен в мечти. Прелъстявах прислужниците. Когато исках да съм сам, слагах широкопола сламена шапка и се заемах с градината. Започна да ми доскучава от цветята и отглеждането на нови видове зеленчуци и билки, включително и собствен вид лук. Станах специалист по отглеждането на каперси, немного месести, но все пак богати на масло. Написах научен доклад за това и го изпратих по Собек в Дома на живота към храма на Хор. Приеха го добре. Специализирах се и в отровите, смесвах сок от бръшлян с горски плодове и други съставки. Резултатът бе напълно недоловим или поне така твърдеше Пентжу. Изследваше отровата ми внимателно, а аз пристъпвах от крак на крак като малко момче. Понякога приятелят ми лекар бе толкова пиян, че ядеше и пиеше каквото му сложиш.
Пентжу не проявяваше никакъв интерес към посещенията на Собек. Отначало си мислех, че когато изтрезнее и разпита Собек внимателно, ще иска да разбере последните новини от Ханаан. След известно време установих, че се интересува повече от делата на Дома на пратениците, който се занимаваше с външните отношения на Египет. Жаждата на генералите за война беше непрекъснато осуетявана, макар че всички се тревожеха от растящата сила на хетите. Лорд Ай, с подкрепата на Хюйи и Майа, бе разработил различна политика: оставяше на другите големи сили, най-вече Митани, да се погрижат за хетите. Пентжу бе особено разтревожен от това и разпита Собек за настойчивите опити на Ай да спечели на своя страна Тушрата, царя на Митани.
— Ай прави всичко по силите си — разказа Собек веднъж. — Изпраща в Митани пратеници със скъпи дарове: цели кораби със злато и сребро за набиране на наемници.
Щом получеше отговори на въпросите си, Пентжу се връщаше към пиенето. Беше затлъстял и червендалест и през повечето време пиян. Понякога можеше да бъде способен лекар и остроумен събеседник, но държеше да проспива деня, а цяла нощ да пие. Довери ми, че с падането на нощта „демоните крадци“ изскачат от мрака и измъчват душата му.
— Чакат ме — прошепна той и протегна врат, сякаш споделя важна тайна. — Виждам ги да се спотайват насред адски огньове в кипарисовите горички.
Джарка не издържа и го обяви за луд. Аз вярвам, че не беше по-луд от всички останали. Подобно на мен, той бе преследван от призраци от миналото, а не всички такива призраци е лесно да се прогонят.
Глава деветнадесета
През първата седмица от месеца на Тот — в осмата година от управлението на Тутанкамон, Владетеля на Двете земи, Могъщия бик, Онзи с най-хубавия вид, Хор на Юга — Хоремхеб и Рамзес ме посетиха. Искрено вярвах, че никога вече няма да видя тази безценна двойка. Но те влязоха важно през главната порта с разкошни роби, обсипани с медальони, огърлици, брошки и пръстени. Пред портата щабните им офицери разпрегнаха колесниците и с весели разговори и смях ги отведоха в сянката на палмовата горичка. Хоремхеб изглеждаше понадебелял, под кръглите му черни очи вече имаше пласт сланина, също и двойна брадичка, но тялото му бе все така стегнато и мускулесто. Рамзес бе по-сбръчкан, но все така слаб, с изпълнени със злоба очи и едва доловима усмивка на тънките устни; както и преди, ми напомняше на зла хрътка. Бяха мили, здрависаха се с мен, доведоха слуга с дарове, пошегуваха се с Пентжу и Джарка. Рамзес попита дяволито дали Собек, „постоянният ми посетител“, е тук.
Усмихнах се.
— Не сте дошли да видите как съм — предположих аз. — Значи сте дошли да заговорничите.
Не отрекоха. Срещнахме се при затворени врати в беседката на Сините лотоси. След кратка размяна на любезности Рамзес захвърли ветрилото си. Беше ми забавно. Ветрилото беше синьо, с дръжка във формата на златен лотос и по-подходящо за придворна дама, отколкото за висш офицер от имперската армия.
— Как ти понася оттеглянето, Маху? — присмя се той.
— Искаш да кажеш изгнанието?
— Изгнанието — подсмихна се Рамзес. — Сигурно ти липсва тежкият парфюм на двореца.