— Не ми липсва нито той, нито вашата воня.
— Маху, Маху, не ти ли липсват приятелите?
— Липсва ми усмивката на фараона. Дано живее милион години и се радва на безброй юбилеи.
Рамзес и Хоремхеб побързаха да се съгласят.
— На Божествения също му липсваш.
— Откъде знаете това? Доколкото разбирам, на много малко хора е позволено да го видят.
— Виждаме го в Царския кръг — намеси се Хоремхеб.
— И как е той?
— Тих, ведър — сви рамене Хоремхеб. — Лорд Ай е неговият говорител.
Усетих скритото напрежение, промяната в погледа на Хоремхеб. Рамзес ме наблюдаваше с любопитство и леко килната на една страна глава, а пръстите му си играеха с долната му устна.
— Казват, генерал Рамзес — наруших мълчанието аз, — че си се захванал да изучаваш усилено историята на хабиру.
— Знаеш защо — взе отново ветрилото против мухи Рамзес. — Сигурен съм, че приятелят ти Собек ти е казал всичко, така че дай да караме направо, Маху.
— Скъпи ми лорд Рамзес, това би било изключение.
— Възможно е Ехнатон да е още жив. Мерире със сигурност се крие в Ханаан с останалите еретици и крои неприятности.
— Но той не е с Ехнатон, нали? — попитах.
— Имаш предвид Лудия.
— Ние всички го подкрепяхме, генерал Хоремхеб.
— Да, за известно време, но не за това сме дошли — прочисти гърлото си Хоремхеб. — Лорд Маху, би ли желал да се върнеш във властта?
— Защо? За да стана ваш шпионин?
— О, хайде сега! — запротестира Рамзес.
— О, хайде сега, генерал Рамзес. Защо сте тук? Едва ли е заради сините ми очи и благия ми характер.
— Бихме искали да бъдеш назначен за надзирател на Дома на пратениците — измърмори Хоремхеб. — Начело на дипломатическа мисия при хетите. Ти си достатъчно хитър да оцениш силите им и достатъчно умен да прецениш дали са заплаха за нас.
— А после да докладвам на вас и лорд Ай?
— Разбира се — съгласи се Рамзес.
— Искате да отида в Ханаан като шпионин, но се надявате, че Ехнатон ще ми се разкрие, понеже по необясними причини имаше специално отношение към мен. А когато това стане, ще го убиете.
Рамзес се усмихна.
— Мислите ли — продължих аз, — че лорд Ай ще ме приеме с отворени обятия и ще ми даде службата? Не е трудно да се досети, че искате да съм ваш шпионин.
— Ти си наш приятел.
— Откога така?
Хоремхеб се засмя.
— Много добре, лорд Маху. Хюйи и Майа ще те приемат с радост.
— За какво? Да наглеждам лорд Ай?
— Нека преминем по същество — Хоремхеб се премести по-близо. — Божествения иска завръщането ти — усмихна се на изненадата ми. — Фараонът ни вече е почти мъж на седемнайсет лета. На мен ми изглежда странен. Не мисля, че здравето му е добро, нито в тялото, нито в душата. Ти сам знаеш, лорд Маху. Ти живя с него, когато беше дете. Склонен е към изблици. В последните няколко месеца все по-често пита с огорчен глас: „Къде е чичо Маху?“
— Защо сега?
— Защо не? — изстреля Рамзес в отговор. — Може би го е правил и преди, тайно. Иска ти и Пентжу да се върнете. А, между другото, как е нашият пияница?
— Както обикновено, генерале, по-добра компания от теб. Значи — стегнах се аз — Божествения иска да се върна. Желание, подкрепяно от няколко новопоявили се приятели. Виж ти, виж ти! — облегнах се. — Лъвове мои, успяхте да ме изненадате! Наистина ли ти трябвам, Хоремхеб? Не забравяй, че си женен за Мутноджмет, сестрата на Нефертити!
— Съпругата ми и тя — отсече Хоремхеб — са като златото и пясъка. Жена ми няма нищо общо с баща си, онази мангуста, или със сестра си скорпион. Не харесва баща си — сви рамене той. — Оттам се роди приятелството ни.
Хоремхеб подръпваше пискюлите на робата си.
— Искам те обратно в двора, Маху. Искам да си начело на Дома на пратениците. Искам да разбера какво се случва в Ханаан. Лорд Ай ме шпионира, а пък аз — него. Собек трябва да ти е разказал за даровете, които той изпраща в Митани. Отначало мислех, че е политика, за да държи хетите под контрол, но има и още него. Той издирва лейди Тахана.
Сърцето ми спря за миг.
— Тя беше главната придворна дама на Хийа, майката на Тутанкамон. Тя и съпругът й мистериозно напуснаха Ахетатон и се върнаха в Митани горе-долу по времето, когато се разрази чумата.