Сривът на управлението на Ехнатон обаче, с изключение на избухналата смъртоносна чума, е забулен в мистерия. В Берлинския музей се намира прочутата статуя на Нефертити, която отразява поразяващата й красота, но има и нейна статуя в доста по-напреднала възраст, когато тази красота е вече започнала да повяхва. Повечето историци твърдят, че между Ехнатон и Нефертити се появил разрив, причината за който, както казва Маху, вероятно е раждането на Тутанкатон, единствения син на Ехнатон, от митанийската принцеса Хийа. В книгата си Лъжливият пророк на Египет: Ехнатон (Thames and Hudson, Лондон, 2001) Никълъс Рийвс цитира други източници и разгръща теорията, че Нефертити се връща на власт, управлява като сърегент на съпруга си и дори „възкръсва“ като мистериозната Сменккаре, която след това неочаквано и необяснимо пада от трона.
В книгата ми Тутанкамон се съдържат по-голямата част от доказателствата за казаното от Маху. Гробницата на Хоремхеб в Сакара е с множество надписи и описва Хоремхеб като великия спасител на Египет, покровителстван от Хор от Хенес. Книгата ми обяснява и изпразването на гробниците в Ел Амарна и трескавото повторно погребване в различни, набързо изкопани гробници в Долината на царете и наоколо. На практика скорошното откритие на трупа на Нефертити, оповестено в пресата в края на лятото на 2003 г., сочи, че не всички повторни погребения са били открити и анализирани. През първите две години от управлението на Тутанкамон младият принц наистина води затворен живот в Ахетатон, докато тече работата по реставрацията. Една от стелите (прокламации, гравирани върху камък), свидетелстващи за реставрацията, ясно описва опасната ситуация в Египет в края на управлението на Ехнатон и онова, което трябва да се направи. Обособяват се два силови лагера, в Тива и в Мемфис, но докато Тутанкамон е жив, цари мир. Господството на Ай е очевидно; златната плочка, на която е изобразен като бога на войната, Монту, наистина съществува и е анализирана в неотдавнашното ми изследване върху Тутанкамон. Влиянието на Анхсенамон също е доказано. Много от рисунките в гробницата на Тутанкамон показват младия фараон коленичил или полегнал под грижите на неразделната си красива съпруга. Вероятността Тутанкамон да е имал полубрат не е просто измислица, а възможно обяснение на останките, открити в Гробница 55 в Долината на царете. Погребаният в нея младеж със сигурност има кръвна връзка с Тутанкамон. Що се отнася до мистерията на Пазителите и племената хабиру, сигурен съм, че последната част от признанията на Маху ще разкрие мрачната, кървава политика около залеза на могъщата Осемнайсета династия на Древен Египет.
И накрая, много читатели питат за истинността на описанията ми на живота в Древен Египет. Винаги съм бил очарован от тази култура, още преди да се заловя да изучавам в дълбочина древната литература на Близкия изток по време на тригодишния си курс на обучение в колежа Ушо, Дърам. Този интерес е все така неподправен. Изненадващо е колко напреднали са били египтяните в наблюдението на всички природни феномени. Мога да предоставя много примери за това. Един от най-очевидните е правенето на лед. Египет е гореща страна, но има сезони и със сигурност мразовити нощи! Египетският писател Атенеус прави колоритни описания на процеса на правене на лед, който може да се намери в прекрасната книга на Питър Джеймс и Ник Торп, Изобретенията на древните, Лондон: Michael O’Mara Books, 1995, с. 323.
Д-р П. К. Дохърти