Прокобата Тутанкамон [bg]

Първожрецът Анен слезе по стълбите, следван от помощниците си с бръснати глави, облечени в най-чистите си роби и почти скрити зад облаците тамянов дим. Подредихме се в официална процесия и се качихме по стъпалата към Залата на духовете през огромните обковани в бронз врати, покрай ярко украсените колони с всеки съществуващ цвят в надписи и рисунки на отдавна мъртви фараони. Тук божественият хор беше готов и пееше химн в чест на боговете на Египет. Положихме свещения обет: да служим на нашия принц вярно и да спечелим щедростта на боговете за добруването на Томери, Царството на Двете земи.

Обратно в залата за съвещания обаче настроението се промени. Анен ни осветли за сериозността на положението, като вместо встъпителната молитва изля неконтролируемо количество вопли.

Диви зверове от пустинята пият от реките на Египет. Земята е в траур и плач, неща се случват като никога преди! Мъже хващат оръжие да се бият, защото на земята цари хаос. Едни с други се избиват, омраза цари сред хората в градовете. Боговете обръщат гръб на хората. Страната е потресена и нещастна.

Замлъкна и огледа бавно Царския кръг. Аз не отделях поглед от Ай, чието лице изразяваше безкрайна загриженост и тревога. Замислих се дали тази погребална песен не е негова идея или пък на Хоремхеб и Рамзес, които при всяка дума кимаха в съгласие. Анен продължи:

За смъртта почивка няма. Мъжете обедняват, жените не раждат. Хората от пустинята заемат мястото на египтяните. Чиновниците ни биват избивани. Храната на Египет е безвкусна. Децата на великите са изхвърляни на улицата. Домът на царете няма доходи. Крачим към разруха. Великите са гладни и в беда. Бедните в земите ни станаха богати, а собствениците нямат нищо. Онзи, който някога нямаше чифт волове, сега има стада. Онзи, който някога нямаше къшей хляб, сега има хамбар. Житниците му са пълни със стоката на другиго. Дори плешивец, дето никога не е използвал помади, сега има буркани с благовонни масла.

Анен замлъкна отново. При други обстоятелства щях да се сгърча от смях, но грубата служба на Анен напомняше на членовете на Царския кръг, че сме изправени пред революция, от която първите ще станат последни, а последните — първи.

Онзи, който пренасяше новини за други, сега има свои вестоносци. Жени, които почиваха в леглата на съпрузите си, сега спят на пода. Робини са господарки и украсяват шиите си със злато и малахит, докато благородни дами гладуват и продават телата си. Месари се тъпчат с месо, което някога приготвяха за господарките. Онзи, който нявга бе прекалено беден да спи с жена, сега държи благородни дами за наложници. Смехът изчезна. Страдание броди по земята, смесено с ридания.

Анен коленичи. Писарите в средата на кръга бяха записали всяка дума, но веднага щом Анен приключи, Ай им даде знак да спрат да пишат. Забелязах, че всеки от тези писари е високопоставен член на свитата на Ай.

— Положението е лошо — изрече бавно Майа в опит да ни разсмее, — но не чак толкова.

— Така ли! — извика Мерире. — Вчера вечерта генерал Рахмос беше убит и, доколкото разбирам — обърна изписаните си черни очи към мен, — подобен опит за покушение е бил извършен срещу господаря Маху, началник на полицията, настойник на нашия принц.

— Вярно е. Изправени сме пред безредици и революция — каза тихо Ай, — но тези опасности ще преминат.

— А ще дойде ли Маху с нас в Делтата? — махна с ръка Мерире. — Лорд Маху, твоето присъствие е жизненоважно, за да решим как това… как да се изразя… как тази криза да бъде разрешена.

— Ще ви придружа.

— А, да — заигра се с робата си Мерире. — Но дали аз трябва да отида?

Думите му увиснаха във въздуха. Хюйи зацъка раздразнено с език.

— Шабтите на Ехнатон — продължи Мерире — нападнаха всички, които някога служеха в Ахетатон. Сега се целят по-високо: генерал Рахмос, лорд Маху.