— Какво искаш? — долетя резкият глас на Хоремхеб. — Лорд Мерире, знаеш, че твоето присъствие е необходимо в Делтата. Всички се съгласихме с това вчера. Този узурпатор не би си и помислил да нападне първожрец, особено жрец на Атон. Нито пък биха посмели да вдигнат ръка срещу — Хоремхеб се заигра с пръстена си — официалния настойник на нашия принц. Вашите личности са неприкосновени, в безопасност сте. Ако някой от нас, останалите, тръгне на такава мисия, ще се отнесат към него като към предател.
— Още повече — намеси се Рамзес — че двамата с генерал Хоремхеб сме необходими тук, за да съберем необходимата войска, която да се справи с узурпатора. Домът на среброто изисква присъствието на лорд Майа, а, от друга страна, е важно лорд Хюйи да поддържа работата в Дома на вестоносците, за да се опита да разбере дали този узурпатор има подкрепата на други васални принцове.
— Разбира се — прекъсна го Мерире с крива усмивка, — лорд Ай също може да ни придружи.
Ай просто седеше с отпуснати върху бедрата ръце и гледаше напред.
— Мерире — отвърна Хоремхеб, — такава забележка граничи с наглост. Ще отидеш ли?
— При две условия — отсече Мерире.
— Ако заминеш, трябва да стане до една седмица. Достатъчно време загубихме с този въпрос. Съжалявам за нападенията. Смъртта на генерал Рахмос причини много мъка и болка. Веднага щом заминете, ще спазим официалния ден на траур. Що се отнася до нападението срещу лорд Маху, ще бъде разпоредено цялостно разследване. Така че, лорд Мерире, какви са твоите условия?
— Първо, принц Тутанкамон трябва да бъде изведен от Тива. Случилото се вчера доказва, че на този град не може да се има доверие. Тук има много, които мразят Атон и са врагове на онези, които служат на Единствения.
— И къде трябва да бъде заведен? — попитах аз.
— Обратно в Ахетатон. Там ще е в безопасност.
— Но градът умира — отсече Рамзес. — Къщите са порутени, дворците — изоставени.
— Въпреки това е по-безопасно — настоя Мерире. — Не сте ли съгласен, лорд Маху? Може да направи опит от източната пустиня, но теренът е труден и контролиран от часовои по върховете. Единственият друг подстъп е откъм реката, а той може лесно да се защитава.
Избухна всеобща препирня. Погледнах Ай за насока, но той отвърна с ясен поглед. Такъв беше Божия баща! Ай беше решен да се противопостави на този узурпатор в Делтата; всичко останало трябваше да изчака. Помръдна глава и ме погледна косо, докато пръстите му си играеха с нагръдника в синьо и златно. Този поглед беше достатъчен. Ай беше готов да съдейства на Мерире и вероятно би ме посъветвал да сторя същото. Първожрецът беше направил хитър ход. Тива наистина беше опасна. Каквото и да казваше Анхсенамон, само боговете знаеха кои наистина са шабтите на Ехнатон. Отбраната на Ахетатон беше лесна и там Тутанкамон щеше да е в безопасност.
— Господарката Анхсенамон ще го придружи ли? — попитах.
— Господарю — разпери ръце Мерире, — кой ще придружи принца, решаваш само ти, официалният настойник. Аз просто казвам, че градът на Атон е по-безопасен.
— И пълен с твои поддръжници — извика Рамзес.
Хюйи и Майа кимнаха в съгласие.
— Мои поддръжници? — отвърна Мерире. — Онези, които подкрепят мен, подкрепят и вас, както, не се съмнявам, онези, които подкрепят теб, подкрепят и мен. За принца ще се грижи свитата на Маху. Какво намекваш, лорд Рамзес? Че някоя фракция ще отвлече принца и ще го короняса? Та фараонът може да бъде коронясан само в Мемфис, където са твоите войски, или в Тива. Емблемите за коронацията ще останат тук.
— Но градът на Атон ще е пълен с твои поддръжници — настоя Рамзес, — онези, които следват култа на Атон.
— Както Тива е пълна с наши врагове — додаде Туту.
— Стигнахме до второто ни искане — продължи Мерире необезпокояван. — Лорд Туту и другите последователи на Атон ще се изнесат от Тива. Убийството на генерал Рахмос ясно показа каква е опасността от оставането тук. Желая да им бъде дадена закрилата на великата крепост Бухен.
Глава четвърта
— Внимателно, внимателно, не се отклонявайте от курса!
Лоцманът и капитанът на нашата разкошна царска баржа „Радостта на Изис“ стояха на високия нос над златната статуя на богинята Изис и внимателно отмерваха дълбочината, за да ни изведат от пясъчните наноси в средата на течението. Нил беше в края на разлива си, но все още беше силен и бърз, а скритите пясъчни наноси бяха опасност дори за най-опитните плаватели.