Докато стигнем Ахетатон, бях научил много. Големите градове на Египет просперираха, пристанищата и дюкяните бяха все така оживени; работилниците за дърво и камък, ковачите и търговците процъфтяваха. За сметка на това обаче всеки по-малък град, в който нямаше войска или силни укрепления, всички обработваеми земи и села бяха уязвими за нападения и живееха под постоянна заплаха от пустинни обитатели, либийски мародери или от множеството речни пирати, които се укриваха в отдалечените канали или притоци на Нил и дебнеха слабите и беззащитните. Разбира се, новините от Делтата не бяха подобрили положението. Усещането за паника се засилваше, объркване за това какво наистина се случва и какви нови опасности ни очакват. Може би точно това ме накара да променя решението си, когато пристигнахме.
Стоях до перилата на хакборда11 и гледах Ахетатон и неговите ослепителни бели сгради на късното следобедно слънце. Ахетатон! Бях идвал в тази малка долина, която се простираше чак до източните скали, когато беше само пясък и глина. Бях станал свидел как силата на Египет го превръща в Свещения град на Ехнатон, мястото, където бог и човек се срещаха. Бях се къпал в цялата му слава, мощта на фараона и разкоша на Нефертити. Бях скърбил и за упадъка му, покосен от чума, разкъсван от смъртоносна конспирация и кървави интриги. Загледах се в изоставеното пристанище. Духовете на всички, които бях познавал, които бях обичал и мразил, излязоха да ме посрещнат. Стоях, без да обръщам внимание на молбите и въпросите, докато слънцето залезе и тялото ми замръзна. Стоях и размишлявах над всичко видяно и взех решение. Нямаше да слизаме там. Отхвърлих гневните протести на Мерире. Ако искаше, той можеше да остане; с принца щяхме да продължим на север към Мемфис, Града на белите стени.
В Мемфис полковник Небамум, главният щабен офицер на Хоремхеб, ни настани в дома си — елегантна двуетажна къща с изглед към реката. Запали тамян на Сет, Вестоносеца на битките, и бързо се върна на проблема, който толкова бе разгневил антуража ми.
— Защо — попита той и вдигна поглед към сенника, който хлопаше от силния вятър, — Царският кръг в Тива не реагира по-бързо? И най-вече защо си довел принц Тутанкамон и принцеса Анхсенамон в Мемфис? Не беше ли решено от Царския кръг да бъдат оставени в Ахетатон?
Собек и Джарка, да не говорим за Мерире, бяха отправили подобни протести, но по този въпрос бях непреклонен. Боях се от беззаконието и най-мрачните си предчувствия. Обясних на полковник Небамум, че принцът и принцесата ще бъдат поверени на него тук, в Мемфис, докато отмине настоящата криза. Седналият до мен Мерире зацъка с език и поклати глава, но нямаше достатъчно власт да ми се противопостави. Небамум, в целия си блясък, със златни огърлици и сребърни пчели за храброст, не възрази. Обещах и преди да напусна Мемфис да издам официални писма, с които поемам отговорност за направеното. Небамум отпи от виното си и кимна. Що се отнасяше до въпросите за реакцията на Царския кръг на събитията в Делтата, отговорих, че най-добре е командващият му офицер да го информира лично, когато пристигне. Небамум разбра намека и отбеляза шепнешком, че още откакто са чули новината, полковете в града са в бойна готовност.
— А узурпаторът? — поинтересувах се аз. — С какви сили разполага той?
Небамум примига на силното слънце.
— Знаем, че е завзел Аварис, а лагерът му се намира в полята в близост до града. Има около хиляда колесници, две хиляди пешаци и безброй наемници.
— Наемници?
— Либийци и кушити, известен брой от морските народи, но преди всичко хети.
— Мислиш ли, че хетският цар стои зад този самозванец?
— Казах ти каквото знам — отвърна Небамум. — Използвал съм всички налични шпиони. Разпитал съм какви ли не търговци, пътуващи и местни, но вражеският лагер е строго охраняван. Изкопали са ров от всички страни и са издигнали висока ограда. Всеки вход се охранява. Ако някой бъде сметнат за шпионин, бива незабавно екзекутиран. Казват, че истинска стена от трупове на колове огражда лагера. Вонята им се носи на километри.
— Какво чака узурпаторът? — попита Мерире.
— Повече войски — обясни Небамум. — Знаем също и че изпраща групи да правят набези по пътя на Хор и в Синай. Обира златото и среброто от мините, после използва плячката, за да плаща на войската, и наема повече.