— Хора на Небамум? — прошепнах. — Пешаци, дошли да подсилят охраната на къщата?
Мъглата отново се размърда. На една от баржите се развяваше черно знаме с йероглифи, изобразяващи „ХАТТ ХАНТ УС“, огнената пещ на Деветата зала на Подземния свят, където горяха душите на враговете на Ра — йероглифи, използвани от хетите. Издигна се и друго знаме със символите на бога на бурите, който хетите почитаха. Стоях като вкаменен. Сънувах ли? Буден ли бях? Отворих уста да извикам, но тежестта на случващото се не позволи да излезе нито звук. Претъпкани с хора баржи наближаваха къщата на Небамум. Бяха дошли да плячкосват, колят и дори вероятно да убият и принца.
Втурнах се обратно към къщата със свито гърло. Собек чу трополенето ми по стълбите и нахлу в стаята ми. Посочих по-далечния прозорец, докато с другата ръка вземах бойния рог. Надух с всички сили, но слюнката ми го запуши. Забърсах уста и го надух отново — дълъг, сълзлив зов. Задъхано разказах на Собек какво се случва и му поръчах да събуди полковник Небамум и всички останали. Изтичах в царските покои. Джарка вече беше буден, явно нещо бе смутило съня му, защото в момента се въоръжаваше. Наредих му да остане на мястото си и да пази принца и ако се наложи, да вземе него и Анхсенамон и да избяга. Наемници със сънени очи се втурнаха в стаята, някъде в къщата и в прилежащите казарми прозвуча рог. Изревах на войниците да се въоръжат и съберат в двора. Анхсенамон, увита в рехава роба и с разпусната като черна мъгла коса, влезе все още полусънена и попита какво става. Амедета, чувствена и не по-малко прекрасна от господарката си, се плъзна зад нея и почти се скри. В този момент се запитах дали спят в една стая?
— Какво се е случило, Маху? — изпъшка Анхсенамон.
— Нали чу тревогата, господарке.
— Нападат ли ни, Маху? Нали каза, че тук ще сме в безопасност.
— Ако стоите настрана — изръмжах в отговор, — така и ще бъде.
Изтичах до централния вътрешен двор. Небамум и офицерите му вече бяха там. Старият полковник доказа, че още го бива. По-рано Собек бе изразил съмнение дали този старец не е прекарал вече прекалено много години в мир, но гласуваното му от Хоремхеб доверие бързо се оправда. Той изрева на всички да замълчат и спокойно нареди портите да бъдат подсилени с греди и каруци. Задните врати и прозорци също трябваше да бъдат защитавани. Обърна се към офицерите си и даде поредица от безшумни нареждания. Стрелци, инструктирани от офицерите си да мълчат, бяха моментално заведени по стълбите и скрити зад стените на бойните кули. В двора бяха наредени още стрелци с готови лъкове и колчани. Зад тях застанаха редица след редица менфит — пешаци с шлемове в червено и бяло, готови мечове и щитове и тояги в коланите.
— Вдигнал си тревогата? — попита ме Небамум, докато пристягаше препаската си, за да облече ленената роба, и сложи отгоре обкована с бронз кожена бойна пола. Разказах какво съм видял. — Общо пет или шест баржи — пресметна на глас той и завъртя очи. — Значи около петстотин души. Може би повече. Ние разполагаме с по-малко от половината — вдигна ръка. — Е, лорд Маху, ако оцелеем, ще трябва да се запитаме откъде са знаели и изобщо как са дошли тук.
Мерире слезе в двора запъхтян, стиснал роба с подпухнали пръсти, и с вече изписани с въглен очи. На врата му висеше сребърен медальон със Слънчевия диск. Преструваше се на изненадан и развълнуван, но аз се запитах какво точно знае. Огледах другите от свитата му. Те също носеха диска на Атон. Знак за нападателите? Дали им бе наредено да пощадят всички, носещи Слънчевия диск?
— Какво става? — размаха ветрило пред лицето си Мерире.
— Нападат ни — отвърнах сухо. — Не се наложи да търсим узурпатора, той сам дойде да ни намери!
— Можеш да останеш и да се биеш — вметна Небамум.
— Аз съм върховен жрец!
— В такъв случай най-добре да си намериш храм да се помолиш, иначе ще бъдеш просто мъртъв върховен жрец — обърна му гръб Небамум и ме хвана за ръката.
— Искам да командваш стрелците — продължи той, без да обръща внимание на гневното пелтечене на Мерире. — Къщата ми гледа към реката.
Хвърлих поглед през рамо. Мерире вече се отдалечаваше.
— Зарежи го — впи пръсти в ръката ми Небамум. — Вероятно са дошли за принца. Страните и задната част на къщата са плътна скала, макар че може да се опитат да насилят прозорците и вратите. Част от тях са гранитни, както и част от къщата, но останалото е просто сухи калени тухли със замазка. Ако открият слабо място, портата няма да им е нужна — огледа се, офицерите му придвижваха стрелците малко по-напред, далеч от пешаците. — Ще влязат тук — заяви той. — Ще настане истинско клане. Оставил съм хора и в къщата. Вече изпратихме най-бързите си вестоносци към казармите от другата страна на града. Въпрос на време е.