Небамум се обърна да се посъветва с офицерите си. Със Собек взехме оръжията и отидохме при приведените зад парапета стрелци. Надникнах надолу. Бяла калдъръмена пътека прорязваше пространството между стената и реката, отвъд нея се намираха ивица дървета и храсти, наклонени към пристанището. Врагът вече беше акостирал, сенките на авангарда се движеха между дърветата. Клекнах зад парапета и се обърнах да огледам редиците мъже. Повечето от стрелците бяха нубийци с къси коси и намазани с масло тела, облечени в бели пухкави препаски и кожени колчани, от които стърчаха дръжки с черни пера. Всеки нубиец беше въоръжен с лък и извит меч. Мълчаха и гледаха зорко. Благодарих на боговете, че са ветерани — мъже, които нямаше да се изплашат в разгара на битката.
Отново надникнах през стената. Стомахът ми се сви от гледката. Вражеският авангард вече беше разчистил дърветата и се придвижваше през зеленината към главната порта. Всеки, имал нещастието да се намира там, вероятно е бил умъртвен незабавно и безшумно.
Първите вражески редици се състояха от либийски стрелци, изцяло голи, с изключение на кожените предпазители на слабините и наметнатите на раменете щавени кожи от бик или жираф, със сплетени, стегнато намазани коси, украсени с пера или скрити под маска на някакво животно: пантера, лисица или леопард. Представляваха страховита гледка — брадати лица, омазани с цветовете на войната. Дори по-страховити бяха няколкото бойци шардана12 — наемници отвъд Голямата зелена вода, с кожени туники и странни рогати маски на главите. Носеха дълги саби и кръгли бронзови щитове. Следваха митанийски и египетски наемници с раирани кърпи за глава, копия и щитове: те щяха да се опитат да се покатерят по стените, когато стрелците си свършат работата. Хетските водачи се различаваха лесно — облечени в обковани с бронз ризници до под коленете, с обръснати лица и темета. Подобно на сънародниците си, косите им бяха до раменете. Всеки от тях носеше знаме — закрепен на кол диск, а над него острие, на което бяха нанизани главите на погубените врагове. Някои бяха вече сухи и сбръчкани, други прясно отрязани с все още стичаща се кръв. Арогантността и нахалството на внезапната им атака бяха изумителни и в главата ми прозвуча предупреждението на Хоремхеб: как за петнайсет години управление Ехнатон не бе разположил поне една войскова част или ескадрон колесници да защитят интересите ни в Ханаан. Нищо чудно, че на Египет гледаха като на слаб и несериозен противник.
Клечах с останалите. До нас долитаха приглушените шумове на врага. Напрежението растеше. Прошепнах на знаменосеца начело на стрелците да подготви хората си. Погледнах към двора долу и мълчаливите ни войници. Пешаците бяха подредени в арка, за да защитават тила и фланговете; дори домашните слуги бяха взели оръжие. Обърнах поглед отвъд стената. Либийци с дървени трупи приближаваха портата. Зад тях притичваха други с кожени стълби с дълги колове и куки от двете страни. Движеха се безшумно, все още убедени, че не ги очакваме. Кимнах. От двора изригна бойният вик на Египет. Небамум удари меча си в земята и изрева отново:
— Хор от Юга!
Стрелците се изправиха с обтегнати тетиви.
— Пускай!
Ревът на офицера бе последван от порой стрели. Хората ни подбираха целите си внимателно: онези, които носеха разбиващите греди, и хетските офицери. Писъци раздраха тишината. Бяха толкова близо, че стрелите ни нанесоха ужасяващи поражения. Нападателите отскочиха назад с пронизани от стрелите ни вратове, глави и лица. Вражеската линия се разруши и се скри обратно сред дърветата. Там се преорганизираха и под камшиците на водачите си подновиха атаката: вълни от мъже се изляха от тревистото укрепление с боен вик. Напредваха под прикритието на щитовете си и стена от стрелци, които не преставаха да обсипват парапета на укреплението. Сега нашите хора — прави или коленичили — бяха открита мишена. Тела падаха от стените или се свличаха с ужасяващи рани. Враговете ни имаха добро зрение и точност. Редиците ни започнаха да оредяват.
12
Древен народ, отъждествяван с днешните жители на Сардиния. Споменаван е в древноегипетските паметници по времето на управлението на Мернептах и Рамзес III като „народ, идващ от морето“. Шардана се споменават и като наемници. — Б.р.