Гредите стигнаха до портата и стените; някои поставиха стълбите си и започнаха да се катерят. Част отблъснахме, но потокът от хора беше прекалено голям. Стрелецът до мен падна. Един либиец с кожа от пантера, боядисано лице и страховити татуировки на гърдите си се прехвърли през стената. Подхлъзна се в локва кръв и аз размазах черепа му с тоягата си в мига, в който нашите тръби дадоха знак за отбой.
Изтеглихме се от парапета и се втурнахме към двора и защитата на хората на Небамум. Едва бяхме заели позиция, когато първите редици на врага се прехвърлиха през стената. Повечето бяха моментално свалени със стрели, но напънът върху портата беше прекалено силен и не след дълго тя поддаде. Каруците бяха избутани и нападателите се покатериха върху тях. Все повече врагове изкачваха стената. Стрелците им излязоха на предна линия да покриват група ханаанци, които разчистиха каруците и другите препятствия пред портата, за да отворят път на порой от мъже. Прикриван от щитоносеца си, Небамум раздаваше заповеди. Стрелците ни изпращаха порой след порой в опит да заприщят потока от портата, но това бе невъзможно. Дворът пред нас се запълваше с вражески тела; използваха каруците, щитовете си и дори труповете за прикритие от стрелите ни и бавно и упорито се придвижваха напред.
От къщата долетя смразяващ кръвта вик. Небамум ми даде знак. Взех няколко стрелци и група Накту-аа и влязох в залата за аудиенции. Най-малко седем или осем души бяха успели да проникнат в къщата през един прозорец. Бяха избили слабата охрана и в момента се опитваха да изкачат стълбите. Тези мрачни, тежки сенки в изсушени животински кожи възпираха мечът и щитът на Джарка и стрелите на домашната прислуга. Дори Анхсенамон беше там, красива като Секмет Унищожителката, с лък в ръка и колчан, държан от Амедета. Трима от нападателите вече бяха повалени. Забързахме натам; пред нас се стрелна тъмна сянка. Бойното куче на Небамум беше успяло да се освободи от веригата си. Кръвожадният мастиф впи зъби в шията на един от враговете и го разкъса. Приближихме, без да спираме да сечем и пробождаме. Чух вик и се обърнах. Един либиец бе успял да се промъкне зад мен и сега стоеше с вдигната сабя и оголени зъби. Една стрела прониза гърлото му, а друга уцели гърдите му. Джарка с лък в ръка ми се усмихна, а зад него стоеше Анхсенамон. До ден-днешен не знам кой извика името ми или кой пусна първата стрела. Срязахме гърлата на ранените врагове и се опитахме да заковем отново прозорците. Наоколо се вдигаха облаци дим; жадните за плячка нападатели бяха навлезли в съседната къща. Вятърът донесе ужасени викове и писъци, но нищо не можеше да се направи. Забързахме обратно. В двора вилнееше кървава битка. Египетските редици успяваха да отстоят позицията си, но вече се бе разразил жесток ръкопашен бой. Хетските офицери водеха след себе си клин от отбрани бойци в отчаян опит да пробият и да се докопат до Небамум и офицерите му, а след това и да проникнат в къщата. От време на време стрелците се опитваха да пуснат стрели, но все повече се бояха да не уцелят свои. Откъм реката се издигнаха черни облаци дим.
Добрах се до Небамум в мига, в който хетският клин успя да пробие. Последва ужасяващ кървав сблъсък на ножове, мечове и тояги. Земята под краката ни стана хлъзгава. Хетите бяха толкова кръвожадни, обладани от дива и безмилостна смелост, че за миг се запитах дали не са упоени или пияни. Правех каквото можех, двойно по-изплашен да не бъда сметнат за страхливец. Един от главните офицери на Небамум падна до мен в предсмъртна агония и почти ме повали. Започнахме да отблъскваме хетите и почти едновременно с това чухме тръбите и радостните викове на нашите хора. Нападението отслабна. Оцелелите хетски войници поглеждаха през рамо. Редиците пред нас заотстъпваха. Небамум извика, че е пристигнал ескадронът колесници. Разбира се, пространството пред портите беше прекалено малко за тях, но войниците, дошли с колесниците, вече се бяха заели с тила на врага. И което беше по-важно, в момента колесниците обстрелваха баржите. Отстъплението на врага беше спряно и дойде ред на кървава сеч. Нямаше милост. Убиваше се безпощадно. Дворът се давеше в кръв, а на места телата бяха натрупани на няколко реда. Част от враговете успяха да се измъкнат през стените, но бяха последвани; няколко души дори влязоха в къщата, но бяха заловени, изкарани и екзекутирани.
Най-накрая врагът свали оръжие. Имаше около четирийсет-петдесет пленници, грубо изтласкани към центъра, докато Накту-аа помитаха двора за оцелели. Египетските жертви бяха изтеглени извън портите, където набързо бе направена полева болница сред дърветата. Гърлата на ранените врагове бяха отрязвани, а онези, които можеха все още да ходят, бяха избутани при останалите пленници. Небамум нареди да бъде разчистена част от двора пред къщата. Знамената на легионите на Хор и Птах бяха донесени и поставени в центъра на набързо построен олтар в чест на Сет Унищожителя. Пленниците бяха избутани, подредени и принудени да коленичат с вързани зад гърба ръце. Небамум хващаше всеки един за косата и със собствената си тояга разбиваше черепа му. Зловещата тишина на тази касапница отекваше от стоновете на пленниците, възклицанията на другарите им и отвратителния тъп звук от удара на тоягата в череп и мозък.