— И? — попитах аз в очакване.
— Хоремхеб и Рамзес са потеглили. Наредено ми е да подготвя легионите на Хор и Изис.
— Дали не сгрешихме, Маху, като доведохме принца тук? — попита Собек. — Може би не трябваше да разполагаме всичките си наемници в града, а да ги доведем близо до реката?
— Разбира се, че направих грешки — отсякох аз. — Сякаш съм в Червената земя. Всичко е замъглено и неясно. Кое е истинско? Кое е мираж? Кой казва истината и кой лъже? Хора като Мерире се надяват да направим грешка. Ние се молим те да сгрешат. Със сигурност сгрешиха тази сутрин. Не успяха да стигнат до тази къща навреме. Полковник Небамум, ти си войник. Колко битки се печелят и губят благодарение на късмет, просто шанс?
Полковникът се подсмихна.
— Ще доведа наемниците ви — обеща той. — Казармите ще ги нахранят и ще се погрижат за тях. Могат да лагеруват на брега.
— Защо не изкараме онова свещено лайно от стаята му? — възкликна Собек. — Ще го изправим на съд, ще отсечем главата му и ще я изпратим на узурпатора.
— Още една грешка — спрях го аз. — Първожрец на Египет, екзекутиран публично без истински процес? На узурпатора това много ще му хареса. Царският кръг ще се разпадне. Дори Ай и Хоремхеб ще попитат по силата на какъв закон и правомощия съм извършил такова нещо! — почесах се по главата. — Мерире има могъщи поддръжници както сред жреците, така и до известна степен сред армията, да не споменаваме онези, които просто обичат да се бъркат, да бутат фитили само заради зрелището.
— Значи спирате дотук? — поинтересува се Небамум. — Няма да продължите на север?
— Нима можем да го направим? — въздъхнах аз. — Все още не разбирам съвсем какво иска Мерире. Ние сме като лодка в мъглата или пътник насред пустинна буря, просто се лутаме.
— Хетите потвърдиха едно — Небамум избута една чиния с посребрени ръбове и взе чашата вино. — Чувал съм разкази, легенди за жестокостта, която цари в бунтовния лагер при Сайл. Нашествениците са приели жестокостта на хиксосите — изтезават и горят хора живи. Мислех, че са просто измислица, но той спомена Дома на мрака, Огненото поле. Подозирам, че узурпаторът показва милост към онези, които го признават, и е безпощаден към останалите. Нищо чудно, че шпионите ни не успяват. Е — понечи да стане той, — единственото, което мога да направя, е да изчакам нови заповеди или пристигането на генерал Хоремхеб. Какво ще правите вие, Маху?
— Не знам.
Станах, благодарих на Небамум и се върнах в стаята си с твърдо легло и няколко скрина. Гола стая, стая на войник, с малко украса; действаше ми успокояващо. Поспах малко и станах късно следобед. Отидох да видя принца. Спеше дълбоко. Джарка седеше в другия край на леглото и плетеше малка кошница, нещо, което правеше, когато е притеснен или ядосан. Извадих плочата му за писане на покрива. Войниците на Небамум продължаваха да претърсват около стените; разтваряха храстите, търсеха трупове или оцелели врагове, успели да изпълзят под прикритието им. Докато сядах, вик раздра въздуха. Последва още един. Отидох да погледна. Войниците бяха намерили двама ранени, бяха ги умъртвили и сега влачеха телата им по пътеката.
Седнах, подпрян на стената. На писмото, което бях научил в Дома на обучението като Чедо на Кап, се опитах да разбера проблема, който не ми даваше мира. Първо, фракциите в Царския кръг започваха да се очертават. Общо четири групи: Ай и внучката му; Хоремхеб, Рамзес и военните; администраторите като Майа и Хюйи и атонистите, водени от Мерире. А аз? Приятел всекиму, съюзник никому. Аз служех на принца. Второ, един узурпатор, фараон самозванец, бе нахлул в Делтата, подпомаган и насърчаван от Куфу и Джосер. Трето, узурпаторът бе подкрепян с хетско злато и сребро, да не говорим за войска, а също и от враговете на Египет в Ханаан. Четвърто, Царският кръг бе информиран за нашествието на узурпатора. Предложението на Мерире да преговаряме при всички положения звучеше като разумен ход; той щеше да даде на Хоремхеб и Рамзес достатъчно време да съберат войска. Мерире беше поискал моето съдействие. Дали първожрецът се бе надявал от самото начало, че ще взема принца и Анхсенамон със себе си? Пето, на същото събрание на Царския кръг Мерире беше протестирал срещу това, че членовете на култа към Атон биват тайно избивани от шабтите на Ехнатон. Веднага след това генерал Рахмос, един от най-горещите поддръжници на Мерире, бе убит. Шесто, Анхсенамон се бе обявила за замесена в смъртта на Рахмос, като ме бе уверила, че е успяла да влезе в съюз с Мерире, вероятно с одобрението на Ай. В такъв случай откъде идваше нападението срещу мен? Сериозен опит за покушение, целящ по-скоро да сплаши, отколкото да навреди. Седмо, на следващия ден Мерире поиска на хората му да бъде осигурен покрив и защита в силната крепост Бухен, а принцът да бъде отдалечен от съображения за собствената му сигурност от опасностите на Тива. Осмо, защо узурпаторът не бе тръгнал на юг? Защо се бавеше в Делтата? Девето, каква беше целта на нападението над дома на Небамум? Вярно е, че флотилията ни е била забелязана по Нил, както и акостирането ни в Мемфис. Но цялата тази информация можеше да бъде получена и от шпиони.