— Да, да, точно така — премести маслената лампа по-напред, сякаш искаше да огледа лицето ми по-внимателно. — А сега Тутанкамон, нали? Баща ми, независимо от виното, опиатите и трескавата си лудост накрая повери любимия си син на теб. Нашият принц е брънката, нали, която все още те свързва с баща ми? Това — усмихна се тя — и фактът, че баща ми може да е все още жив.
— Ако майка ти не го е убила. Поне това ми разказа в нощта, след като Рахмос беше убит. Но ти, разбира се, лъжеше, нали така?
Тя се стегна; всички признаци на пиянство се изпариха.
— Каза, че си приятел и съюзник на Мерире — обвиних аз. — Че си го примамила и спечелила с вниманието си. Така е, нали?
Анхсенамон гледаше втренчено.
— Казала си на Мерире, че шабтите на Ехнатон са контролирани от мен. Каза ми, че имаш пръст в убийството на Рахмос, защото е можел да разкрие пред Ай връзките ти с Мерире — довърших аз и се наведох към нея. — Това, господарке, е лъжа!
— Как смееш?! — ръката й посегна към ножа за плодове. Сграбчих китката й.
— Кажи ми, че не е било лъжа. Знам, че е лъжа. Господарке — стиснах китката по-силно, — днес едва не загинах. Не съм в настроение за твоите игрички — стегнах хватката си още малко. — Ще я счупя и тогава двамата с теб ще станем врагове. Сега ми кажи истината: не си знаела нищо за това нападение. Ти си просто зрител, а не първопричина.
Анхсенамон трепна от болка.
— Сприятелила си се с Мерире по заповед на дядо си?
— Да! — изрече тихо тя.
— Но не си успяла да научиш много?
— Да.
— Защото Мерире знае, че зад теб стой Ай?
— Да.
— Но нито ти, нито дядо ти имате нещо общо с шабтите на Ехнатон. Двамата с Ай сте толкова озадачени, колкото и аз, нали?
Анхсенамон кимна.
— А убийството на Рахмос? Ти нямаш нищо общо с него?
Отново кимване.
— Тогава защо ме излъга? По нареждане на Ай? — Отпуснах китката й.
— Защото не съм дете — изсъска тя. — Исках да направя впечатление! Дядо ми е не по-малко объркан от теб. Страхува се от узурпатора. Страхува се от властта на Мерире над атонистите. Страх го е от Хоремхеб, да не говорим за Майа и Хюйи. Има нужда от време, за да се укрепи.
— Ние трябва да оцелеем — отвърнах и слязох от подиума. — Лека нощ, господарке. Не забравяйте, вашата арогантност ме обърка и едва не ни струваше всичко.
— Маху? — усмихваше се през сълзи Анхсенамон и разтриваше китката си. — Нали все още сме приятели? Трябва да се срещнем отново. Бих искала да бъда научена на дисциплина от Песоглавеца от Юга.
— Лека нощ.
Срещнах се с Джарка и Собек в малкото преддверие пред спалнята на принца; двама мои наемници пазеха вратата.
— Слушайте. Сигурен съм, че вече знам истината. Или поне част от нея: попаднахме в капан, подготвен от Мерире. Не! — направих знак да мълчат аз. — Хоремхеб, Рамзес, Майа и останалите, включително и Ай, искат мечтата за култа към Атон да бъде забравена възможно най-бързо. Мерире е различен. Той е използвал мистерията около истинската съдба на Ехнатон, проблемите на Египет в Ханаан и мечтите на хетите за империя. Той и този узурпатор, измисленият фараон, са близки съюзници, макар че още нямам доказателство за това, както и за връзката на Мерире с шабтите на Ехнатон.
— Невъзможно! — възкликна Собек.
— Напротив, те са убийци, който действат под негово ръководство. Подозирам, че ги използва да се отърве от членове на собствената му фракция, на които няма доверие. И което е по-важно, подклажда и поддържа пламъците на страха. По някакъв начин той и узурпаторът имат една и съща мечта. Но всичко по реда си. Анхсенамон няма нищо общо с убийството на Рахмос; то е било извършено по заповед на Мерире. Може би му е нямал доверие. Или пък старият генерал не е бил достатъчно ревностен в подкрепата си. Преди всичко Мерире е искал жертва. Фактът, че Рахмос беше с моето наметало, няма никакво отношение, той вече е бил набелязан. Градинарят, който извърши убийството, е бил таен атонист. Ако проучим по-внимателно, ще разберем, че някога е работил в Ахетатон, вероятно във Великия храм. Бил е член на фракцията на Мерире. Извършвал е за него убийства, за които му е плащано в злато, сребро и скъпоценни камъни. Сутринта на убийството на Рахмос Мерире и антуражът му влизат на територията на двореца. Мерире изпраща един жрец да се срещне с неговия агент, градинаря.
— И жрецът също е бил жертван?