Зловеща гледка, сурово предупреждение към онези, които нарушават закона, ни очакваше в средата на селото: редица трупове, набити на колове през гърдите или през корема. Всяка от жертвите е била полята със смола и запалена; изкривените черни форми приличаха на демони, замръзнали във въздуха. На земята пред всеки кол имаше парче дърво, на което бяха обявени престъпленията им: техар — шпионин, нек — изнасилване, тхаи — кражба. Независимо от тези кръвожадни гледки градчето беше оживено, шумно място, доминирано от водовъртеж от цветове, евтини парфюми и говора на поне дузина езици. Място, където хората се поздравяваха открито и другарски, но под песните, смеха и наливането с бира се таеше зловеща, заплашителна атмосфера — кръвожадни мъже, събрали се за клането.
Никой не се спря, макар че трябваше зорко да следим багажа си; най-накрая минахме селото и се озовахме сред редица дървета, които опасваха равнината, в чийто център се намираше лагерът на врага. Сърцето ми замря от гледката. Огромна набързо построена крепост, заобиколена от ров, пълнен от един от каналите, се издигаше насред полето, защитавано не само от рова, но и от застрашителен насип и висока, груба ограда от остри колове. Над рова имаше мост, който се врязваше в насипа и водеше до огромната двойна порта с дървени кули от двете страни. От тях и други места по крепостта се развяваха знамена. Въздухът бе изпълнен с мириса на дим, пърлено месо, пържена риба, тамян, пот и кръв. От всяка страна на крепостта спонтанно бе възникнал по един малък град от колиби, бараки и палатки. Въздухът се огласяше от рев на тръби, викове, цвилене на коне и мучене на добитък. Имах чувството, че съм попаднал в един от собствените си кошмари — застанал зад самотен храст и загледан в града на Подземния свят.
— Много по-силен — прошепна Собек. — Много по-силен, отколкото предполагахме, Маху. Как мислиш? — посочи крепостта и лагера той. — А?
Фермер, седнал върху каруца с провизии, размахваше бича по гърба на воловете и изкрещя да направим път. Отстъпихме и се присъединихме към останалите, запътили се към лагера. Когато стигнахме там, тръгнахме възможно най-спокойно из крепостта, следвани от безмълвното ни муле. Полевият лагер беше съвсем обикновен: отъпкани пътеки около набързо скалъпени колиби и опърпани палатки. Имаше открити огньове. Земеделски стопани, селяни и безкраен рояк скитници продаваха всичко, за което може да се сети човек. Забелязахме редици коне и ограждения за колесници и, подобно на търговското градче, очебийните хетски офицери и военна полиция. Стените и каналите бяха охранявани. Отходните ями бяха изкопани на достатъчно разстояние от оградата. Наложена бе желязна дисциплина. Минахме покрай огромна клетка, в която се намираха трима голи престъпници, побутвани и закачани от тълпа от обичайните субекти, които се развъждаха около всеки лагер. Някакъв пияница, който се бе изходил на погрешното място, сега стоеше страдалчески насред собствените си изпражнения. Друг, обвинен в кражба от кухните, лежеше на земята с разперени ръце, а двама кушити, въоръжени с тояги, удряха стъпалата му.
Никой не ни закачаше, ако не броим търговците и ясновидците, които тръскаха магическите си чаши с дребни костици. Проститутки и сводници се опитваха да привлекат клиентела. Готвачи се опитваха да ни изкушат с отрупани с овкусено месо чинии. Вървяхме бавно, с опулени очи и увиснали челюсти, но опитвайки се да разберем и запомним възможно най-много. Забелязах, че страничната порта, иначе подобна на главната, бе строго охранявана от войници отпред, а също и откъм кули от двете й страни. Отзад имаше още една порта, която водеше към ливадите за паша и огражденията за конете, и беше също толкова строго охранявана. Позволиха ни да минем, но ни предупредиха да не спираме. В далечния край на крепостта бе разположен друг лагер, закрит от висока ограда. Над нея забелязах да се извисява върхът на една мастаба — една от древните варовикови пирамиди, използвани за дом на мъртвите преди обединяването на Двете земи. Външните стени се разпадаха, но върхът й се врязваше подобно на копие в небето над оградата. Противната сладникава миризма на кръв и отвратителната смрад на обгорена плът бяха много силни. Стражите на входа на оградата бяха облечени в черни кожени ризници и маски на чакали. Група наемници тъкмо влизаха. По време на краткото отваряне успях да зърна клади и почерняла опърлена земя, както и да чуя дълбок, подобен на кашлица лъвски рев.