Върнахме се в предната част на укреплението — безкрайно множество, нещо средно между пътуващ цирк и пазар, с множество сергии и будки. Купихме си по кана бира и пресен хляб и седнахме под една палма, загледани в надвесеното над нас укрепление.
— Изглежда — започна Собек между хапките, — че има два лагера. Онзи е главният — заключи той и посочи огромната двойна порта и пътя към нея, изпълнен с войници, някои от които — с раираните кърпи за глава на египетската пехота, останалите — пъстра сбирщина от наемници и хети. — А и само той е достатъчно внушителен!
— Онова, което ме интересува — посочих вляво аз, — е какво се намира зад онази ограда? Какво има в онази мастаба и защо влизат онези наемници? Изглеждаха изплашени. Успях да видя обгорена земя и клада, а чух и рев на лъв.
— И аз го чух. И все се връщам към онова, което хетският офицер ни разказа за Двореца на мрака и Огненото поле. Преди много лета — ухили ми се той, — когато бях млад и красив и Чедо на Кап, научих историята на Египет и подвизите на Яхмос, който прокудил хиксосите. Историята ни е пълна с разкази за жестокостта на хиксосите, как обичали да изтезават затворниците си по най-злокобни начини. Та се чудех дали онова не е място за изтезания според обичаите на хиксосите. Дали този узурпатор не се опитва да всее страх със собствена касапница. Обиколихме лагера, Маху, минахме града, но нито веднъж не видях египетски офицер. Но знаем, че узурпаторът е привлякъл част от нашите войски.
— Възможно е офицерите да са били прочистени. Като интелигентни хора, едва ли би им отнело много време да осъзнаят, че са били измамени. Някои от тях със сигурност са виждали истинския Ехнатон и са се къпали в красотата на Нефертити.
Собек се огледа, за да се увери, че никой не ни подслушва, но това не беше царският дворец, където хората често бъркаха работата на другите със своята. В такъв лагер от наемници хората бяха повече от доволни да оставят другите на мира, за да избегнат сбивания и разправии.
— Е, Маху, питал съм те и преди, ще те попитам отново. Защо сме тук? Какво ще правим?
— Ще съберем колкото информация можем; ще предизвикаме колкото хаос ни е по силите.
— Хаос?
— Бих изгорил това укрепление и убил узурпатора при първа възможност.
— Аз не искам да свърша с кол в задника! — оплака се Собек. — Откъде можем да сме сигурни, че Мерире няма да, тоест не е изпратил вестоносци?
— Защото е прекалено хитър. Съмнявам се, че има изобщо нещо в писмен вид, което да го свързва с всичко това.
— А дали ти е повярвал? При посещението ти, преди да потеглим?
— Прекалено строго го охраняват, че да може да изпраща съобщения. А иначе се съмнявам, че съм го убедил. Накарах го да се замисли обаче. Извиних се за избухването си пред полковник Небамум. Обясних, че и аз съм бил нападнат от шабтите на Ехнатон и служа единствено на принца, а не на Ай или някой друг.
— А той повярва ли ти?
— Прие извинението ми и ме изслуша. Не му казах, че ще идвам тук, а само че напускам Мемфис, за да свърша други работи.
— И защо би ти имал доверие?
— А защо не, Собек? Какво дължа на Ай, Хоремхеб, Рамзес или Хюйи? Те ме търпят единствено защото в крайна сметка бях враг на Нефертити, колкото и на тях. Дават ми тези привилегии само заради настойничеството над принца. Както казах и на Мерире, не съм ли точно аз близкият приятел, бодигард и спътник на Ехнатон? И знаеш ли какво ми отговори?
Собек поклати глава.
— Каза, че винаги се е питал кой притежава верността ми. Обясних също така — усмихнах се аз — с много обида и болка в гласа, че той нито веднъж не се е опитал да се сближи с мен или да покаже знак за приятелство. Той възропта. Отвърнах, че съм приел предложението му да отидем на север само защото това ще затвори бездната между нас, но след нападението вече не вярвам нито на Сайл, нито на Тива.
Собек подсвирна леко.
— Маху, Песоглавецо от Юга, много хитро от твоя страна — вдигна чаша в поздрав той. — Мерире може и да ти е повярвал. Ти наистина се съгласи да го придружиш. Шабтите на Ехнатон се опитаха да те убият, а сега обвиняваш…
— Сега обвинявам Ай за нападението над Мемфис или поне това казах на Мерире. Оставих нашия надут дребен първожрец объркан и с достатъчно храна за мислене. Може би си мисли, че вървим по един и същи път. Ако нападението над Мемфис бе успяло, може би щях да бъда пощаден. Може би щяха да ми дадат да избирам между узурпатора и смъртта. В крайна сметка имам известно влияние върху принца, а дори и върху Анхсенамон.