По-интересни бяха онези в колесниците зад тях. Азиру, принц на Библос, с разкошни бижута и огърлици от злато и сребро, бе облечен като жрец в дълга бяла роба и раирано наметало в синьо и червено. Имаше и един мъж, който напомняше за лорд Ай, с дълго тясно лице, бледна кожа и изразителни черни очи. В колесницата до него бяха двама, които разпознах — жреците Куфу и Джосер, средно високи, с бръснати глави, обилно намазани с масла лица, очертани с въглен очи и начервени устни. Познавах ги от Ахетатон и винаги ги бях смятал за двама дебели жреци, жадни за печалба. Сега тлъстите им, осеяни с пръстени ръце стискаха перилата на колесницата, а те се усмихваха широко на одобрителните викове на войниците като господари на Сътворението. Тази кавалкада разкри истинския източник на силата на узурпатора. Освен жреците, останалите бяха ханаанци или високопоставени хетски офицери.
Със Собек викахме наравно с останалите, а вечерта се присъединихме към пиршеството, пълнехме чашите си с ароматно вино и чиниите си с печено месо. От Свещеното ограждение се носеше музика. Със Собек се преструвахме на пияни и следяхме как подноси с деликатеси — стриди, пържен лотос с подправки, антилопа, див заек, яребица, както и купи с грозде, пъпеш, смокини и нарове — се точат към Царския павилион, където узурпаторът пируваше с офицерите си.
— Какъв е поводът? — Собек попита небрежно един наемник.
— Казах ви да не задавате въпроси — отговори той и размаха пиянски пръст, — но днес е велик ден, свещен за Природния бог на хетите, и ако господарят ни казва да празнуваме, значи ще празнуваме.
Двамата със Собек се преструвахме на не по-малко пияни от останалите. Намерихме си по една танцьорка и се включихме в празненството. Собек дори се съгласи да покаже на останалите как танцува върху въглени, без да изгаря стъпалата си. Музиката заглъхна, факлите и огънят изгаснаха, но дори и тогава забелязах, че във всичко имаше строг ред. Хетски пазачи патрулираха из лагера, часовоите бяха проверявани, портите — укрепвани. Трябва да е било в малките часове на нощта, когато със Собек изоставихме преструвките и престореното веселие, отдалечихме се от мъртвопияните си другари и намерихме спокойна част от лагера.
— Какво можем да направим? — попита Собек.
— Можем да убием узурпатора — прошепнах. — Следващия път, когато реши да се покаже, една добре насочена стрела в гърлото?
— И получаваме по един хубав заострен кол в задника. Маху, нищо не можем да направим. Узурпаторът и жена му са просто марионетки. Дори и да ги убием, ще се намерят други.
Независимо от добрите си намерения, бях изпил много вино. Усетих, че клепачите ми натежават.
— Трябва да си тръгваме — прошепна Собек. — Тук нищо не можем да направим. Опасността нараства с всеки изминал ден. Имаме информацията, която ни трябва.
— Не, не — опитах се да мисля трезво. — Още можем да използваме това, че сме тук. Опасностите са две: тази армия и фракцията на Мерире в Египет. Трябва да унищожим и двете.