Чух някакъв звук в тъмното. Собек се стегна. Намирахме се в един тъмен ъгъл близо до малка странична порта, където събираха боклука, за да бъде откарван сутрин. Бяхме на доста голямо разстояние от празненството.
— Има ли някой?
Скочихме на крака и в този момент към нас с клатушкане се приближи Узурек с кана бира в едната ръка и чаша в другата.
— Какво правите тук?
Стойката му, остротата на въпроса му и начинът, по който ни гледаше, показваше, че и той не е толкова пиян, колкото се опитва да се изкара. Остави каната на земята.
— Какво правите тук? — повтори той. — Защо оставихте танцьорките, за да дойдете да си говорите покрай купчина боклук? — подуши вонята той. — Наблюдавах ви, да знаете. По време на процесията. Бяхте много заинтригувани. Докато пиехте, забелязах, че повече отива на земята, отколкото в устата.
— Утре ни чака тежък ден — приближи се към него Собек. — Трябва да се подготвим.
Ръката му бе толкова бърза, че Узурек не успя да реагира. Собек заби камата си право в корема му. Узурек се опита да се отдалечи, но ръката на Собек го сграбчи за врата и го издърпа, за да забие камата по-дълбоко, сякаш го нанизваше. С изцъклени очи и уста, опитваща се да говори, капитанът се свлече на земята.
— Нямах избор — прошепна Собек през рамо. — Мислех, че е пиян като останалите. Ела бързо!
Измъкна камата си от тялото. Завлякохме го до отпадъците и го заровихме; после се прегърнахме през рамо и се доклатушкахме обратно до палатката. Вътре събрахме вещите си. Страхувах се от неизвестното. Не можехме да избягаме веднага, защото портите бяха охранявани и затворени, вечерният час беше в сила. Собек прошепна, че ще тръгнем възможно най-рано и ще се опитаме да стигнем до реката. Звучеше оптимистично, но аз се страхувах. Узурек беше добър офицер, капитан и началник на войска. Имаше собствена свита и отсъствието му скоро щеше да бъде забелязано.
Рядко прибягвам до молитви. През цялата нощ в душата ми се блъскаха картини от Огненото поле и Дома на мрака и се молех да не умрем. По изключение, може би един-единствен път в живота ми, боговете, изглежда, ме чуха. На сутринта бяхме събудени от викове. Помислихме, че трупът на Узурек е бил открит, но вместо това един глашатай с разширени от страх очи разгласяваше новината, че генералите Хоремхеб и Рамзес, заедно с легионите на Хор и Изис, са навлезли в Делтата и напредват бързо към нас. До края на деня лагерът щеше да бъде нападнат.
Глава седма
Хоремхеб, началник на армейските секретари, носител на ветрило отдясно на фараона, със здраво тяло и красиво лице, Хор на Юга, Отмъщението на Ра, щурмува Делтата като Монту, бога на войната. Подобно на Секмет от легендите, той връхлетя и помете с огнен дъх враговете на Египет. Хитър като мангуста във военните дела, Хоремхеб удари светкавично и неочаквано и изненада дори собствените си командири. Врагът очакваше Хоремхеб и Рамзес да се придвижват на север бавно, да доведат войски от Тива и да съберат още по пътя, после да спрат в Мемфис, за да организират двата елитни легиона и да ги поведат в Делтата. Не, това не беше в стила на Хоремхеб, превъплъщение на Хор! Той наредил на Рамзес да доведе подкрепленията възможно най-бързо. Научил от Небамум за Мерире, казал на генерал Нахтмин да следи Бухен на юг, докато той се занимава със собствените си приготовления. На полковете на Мемфис било наредено да не чакат Хоремхеб, а да се придвижат възможно най-бързо към началото на Делтата, където Хоремхеб ги пресрещнал при Бубастис, Града на котката. Главният секретар на армията и хората му се придвижили бързо по реката.
Когато войските се събрали при Бубастис, Хоремхеб вече бил начело на четири хиляди пешаци, елитни войски, разделени на четири корпуса: Огъня на Хор, Мощта на Изис, Гнева на Сет и Славата на Амон. Със себе си довел части от Накту-аа, момчетата със здрави юмруци, които се радваха на прякора Бесните бикове на Анубис. Освен това две хиляди колесници, водени от елитния корпус Могъщи като Хор, осигурили гръбнака на тази армия. Всеки друг военачалник би тръгнал по Нил и притоците му на север. Хоремхеб обаче събрал най-точните карти на Червените земи на североизток от Града на белите стени, Мемфис, а също и на областта около Бубастис и тръгнал на изток през пустинята. Наемници, включително и мои хора, били изпратени напред да завземат кладенците и оазисите — всички източници на вода и сянка. Хоремхеб се движел право на изток, следвайки тесните канали към Делтата. В мразовитата зора на онзи съдбовен ден лагерът на узурпатора се раздвижваше, разбуден от новината, но беше муден. Офицерите и мъжете бяха пили прекалено много и известно време цареше пълен хаос.