След по-малко от час армията на Хоремхеб вече разполагаше фланговете си спрямо двата оазиса: левия, където със Собек бяхме убили хетите; десния — на около три километра, скрит сред маранята. Съгледвачите на Хоремхеб бяха намерили Собек и го бяха докарали обратно. Прикрепиха ни към корпуса на Небамум. Продоволствените коли бяха придвижени напред. Воловете не можеха да се движат достатъчно бързо, така че използвахме колесници, за да пренесем хляб и сушено месо. Същевременно неферу, новите попълнения, почти цял легион, получиха мехове с вода и заповед да се погрижат всеки войник да намокри лицето и да прочисти гърлото си. Жегата и прахолякът сякаш не достигаха до Хоремхеб, както и рояците мухи, привлечени от купчините животински изпражнения. На пек или сянка, той си оставаше същият. Оглеждаше бойната линия и бълваше порой от заповеди. Офицерите трябваше да се погрижат на всеки войник да бъдат дадени оръжие, хапка месо, хляб и вода. Безценните коне също не бяха забравени, а колелата, спиците и осите на колесниците бяха внимателно проверени и смазани с мас срещу пясъка на пустинята. Накрая Хоремхеб не можеше да сдържа нетърпението си.
Нареди да докарат разкошната му бойна колесница, теглена от два великолепни черни жребеца с бели звезди на челата; знамената на Амон Ра бяха вкарани в нишите от двете страни на колесницата. Движеше се бавно по дължината на бойната линия, предшестван от глашатай и тръбач и следван от колесниците на командирите си; отстрани подтичваха момчета със здрави юмруци.
— Мъже на Египет, воини на Ра! Мъжът, срещу когото сте се отправили, е марионетка на хетите, самозванец! Кълна се във всичко свято, в собствената си ка, в небето и земята. Видях го с очите си. Той е самозванец, лъжец, узурпатор, подкрепян от мръсните азиатци, бунтовници и предатели, които скоро ще бъдат умъртвени от вашите ръце и погълнати от вечен огън.
Вървяхме по линията. Глашатаите даваха знак на тръбачите да изсвирят и аз повтарях посланието си. Гласът ми прегракна дотолкова, че се наложи един от глашатаите да го повтаря. Всеки път речта ми бе посрещана с бурни възгласи.
— Прекрасни момчета! — каза тихо Хоремхеб. — Готови са да ме следват до Голямата зелена вода. Обещал съм им цялата плячка от вражеския лагер, златото, среброто и жените. Казал съм им да следват примера на великия Яхмос и славните ни прадеди, които пропъдиха хиксосите от Египет. Единственото им съмнение бе, че са се изправили срещу собствения си цар. Но сега вече знаят, Маху — Хоремхеб беше изпратил глашатаи напред, да обявят името и титлата ми. Сега се ухили. — Дори те смятат за герой, Маху!
Накрая се появи и другият оазис. Посланието ми бе достигнало до всички. Поздравът на войската се издигна до небесата, докато Хоремхеб, неспособен да сдържи характерния си порив да се покаже, се втурна в галоп пред линията с побеснели коне и блеснала колесница и бе посрещнат от екзалтираните викове на войниците си.
— Те са най-добрите — прошепна Хоремхеб, когато се закова на място, — а някъде на юг Рамзес води още… Легионът на Хатор и каквито наемници още успее да събере.
Последва миг безвремие — зловещата, укрепваща тишина, която предшества всяка битка. Мъжете ни почиваха на сянка или искаха още вода. Най-накрая Хоремхеб беше готов. Прозвучаха виковете за всеобщо придвижване и разцепиха тишината; птиците излетяха стреснати от дърветата и образуваха арка в небето. На мен и Собек дадоха колесница, както и кожени корсети и бойни поли. Облякохме се, без да преставаме да се потим под жежкото слънце. Линията се придвижи до ивица зеленина. Тук ни чакаше цяла армия наемници, но те бяха стъпкани, избутани настрани, разпръснати или заковани със стрела, копие или тояга. Изпратени бяха съгледвачи, които скоро се върнаха. Врагът разгръщаше линията си откъм укреплението. Когато стигнахме равнината, силите на узурпатора, с издигнати в центъра знамена, вече ни очакваха: безкрайни редици пехота, колесници по крилата. Това беше Пер-И, Мястото за битка, където господстваше Хеем Хен-Т, Бойният вик. Хоремхеб не остави на врага време да призове боговете. Не бяха изпратени глашатаи или издадени прокламации, не се спряхме да построим олтар и принесем жертва на Сет, Вестителя на битките. Противниците ни бяха предатели, пирати, бандити и разбойници, които трябваше да бъдат изтребени като вредни гризачи.
Войниците се приготвяха нетърпеливо за сблъсъка под палещото слънце. Лявото ни крило бе разположено във вече изоставения пазарен град, дясното — в малък оазис, едно от онези прашни парчета зеленина по границата на твърдата, открита земя в началото на пустинята. Врагът пред нас все още маневрираше. Пехотата им бе по-многобройна и се опитваха да разгънат фронтовата линия така, че да обкръжат крилата ни. Със Собек се приближихме до тръбачите и знаменосците близо до бойната колесница на Хоремхеб. Великият генерал бе кацнал като сокол, следеше всяка маневра и излайваше заповеди на писаря.