— Лорд Хоремхеб — отвърнах аз. — Може ли да поговорим насаме?
Стенейки и мърморейки, той стана от стола. Избърса лице, изми ръцете си със сода и вода, макар да си оставаше опръскан с кръв, а по прашното му лице личаха ивици пот. Дори и спокоен, Хоремхеб не бе от най-лесните хора, но когато кръвожадността на битката го обземеше, бе свиреп и опасен. Бе успял да наложи волята си над войската на империята, хората му го смятаха за бог, а пороят заповеди, които бе раздал, докато седяхме в импровизирания съд срещу затворниците, бе приет без нито един протест. Купчината плячка бе висока най-малко два метра и широка поне пет. Имаше столове, маси, лъскави шкафове, легла, лични бижута, ценни буркани, мехове с вино и кутии с подправки. Хоремхеб изгрухтя доволно, направи ми знак и се отдалечи от съда и антуража си.
— Лорд Маху, имаш проблем със заповедите ми?
— Лорд Хоремхеб, а ти с моите? Нека ти напомня, че съм член на Царския кръг. Аз съм официален настойник на принца, имперски пратеник.
— Не ти личи!
— Как изглеждам и какво съм всъщност, генерале, са две различни неща. Аз съм твой равен, а не някой младши офицер.
— Кожената чанта? — изръмжа Хоремхеб и приближи лице. — Разбирам, че си напуснал бойното поле, за да я намериш?
— Аз съм Началник на полицията на Източна и Западна Тива, генерале, правата ми са в сила от Делтата на юг чак до Третия праг. Аз също съм Чедо на Кап, член на Придворния съвет, съветник на принца. Вие спечелихте велика победа днес, за която аз също имам принос. Аз установих, че узурпаторът е наистина такъв. Премерих силите на врага и ви дадох тази информация. Прецених, че Мерире е предател и трябва да бъде затворен. Ако бе продължил пътуването си на север, само боговете знаят какво щеше да се случи с мен, а дори и с теб. Що се отнася до онова, което намерих в палатката на узурпатора, то не е моя собственост, не е и твоя, а на Царския кръг. Ето защо няма да го предам.
— Мога да те убия — прошепна Хоремхеб в тъмнината. — Мога да те убия тук и сега — ръката му опипа бронзовата кама в изкусната ножница. — Или да те осъдя.
— Направи го, генерале, и в Тива веднага ще се намерят хора, които да посочат как си узурпирал властта. Ако убиеш член на Царския кръг — приближих се аз, — какво ти пречи да убиеш и останалите? Сигурен съм, че Божия баща Ай и брат му Нахтмин не са бездействали в Тива. Нека позная! Предполагам, че са набирали нови войски. Не могат да контролират твоите в Мемфис, но Ай ще се погрижи след година да има две армии: една в Горен и една в Долен Египет. Убий ме, генерале, и ще започнеш гражданска война.
Хоремхеб стоеше с ръце на кръста и гледаше небето — същата поза, която заемаше още в Дома на учението, когато се чудеше дали да удари някого, или не.
— Мислиш ли, че съм предател, Маху?
— Не, генерале, разбира се, че не. Не съм намерил писма от теб в архива на узурпатора.
— Сигурен съм, че не си. Какво намери, Маху, хитър песоглавецо? Само ти можеш да мислиш за документи в разгара на битката.
— Нека го кажа така, генерале. Тези документи не представляват заплаха за теб. Ти имаш защитата на своите легиони.
— А ти — на хартиите — усмихна се Хоремхеб. — Маху, приятели сме, нали?
— И съюзници — добавих весело аз.
Хоремхеб изгрухтя весело.
— Чух какво си направил на Мерире. Пази тази кожена торба, Маху. Лорд Ай и други членове на Царския кръг идват към Мемфис. Ще се поразбързат, като разберат за великата ни победа; ще искат да се окъпят в лъчите на славата. Прав си за лорд Ай: той и брат му, и останалите са се заели да набират войска. Вече има два легиона: Славата на Куш и Силата на Ра. Строят нови житници извън Тива и всеки от шайката от Ахмин е назначаван на висок пост в Дома на живота, в храмовете — размаха ръце той — и къде ли не.
— Хюйи и Майа?
— Те са телом и духом с Ай.
— А Бухен? Туту и останалите?
— Не знам. Имаше бунтове в Куш, но щом новината за тази победа се разнесе, подозирам, че Мерире и атонистите или ще се разбягат, или ще се самоубият. В тази торба имаш достатъчно да изпратиш всичките на заколение, нали?
— Те са предатели — отвърнах аз. — Знаеш ли как са го направили? Мерире бе толкова запален да привлича нови привърженици към култа на Атон, че е изпращал статуи на Слънчевия диск през Синай като дарове за принцовете на Ханаан. Имал е дори наглостта, под прикритието на поста си, да изпрати такива и в двора на хетите.