— Е, и? — попита нетърпеливо Хоремхеб.
— Остави ме да довърша, генерале. Статуите от първожреца на Египет са свещени. Никоя гранична охрана не би посмяла да ги докосне.
Ченето на Хоремхеб увисна.
— Разбира се! — удари се по челото той. — Мерире е свещена личност, а същото се отнася и за неговите дарове.
— Статуетките са били кухи — обясних аз. — Изработвали ги в работилниците на храма в Ахетатон, направени така, че да побират свитък папирус, не задължително писан от самия Мерире, а от някой от неговите писари. Още не съм чел всичките, но дава информация за разположението на войската, за запасите в житниците, за качеството на реколтата…
— И ситуацията в Тива? Пази торбата — изръмжа Хоремхеб, после ме сграбчи за рамото. — Как се завърта колелото, а, Маху? Спомняш ли си като бяхме Чеда на Кап и се боричкахме за парче хляб с мед или зряла фурма в сусамово олио?
— Променило се е единствено това, генерале, че сега се боричкаме за въпроси на живот и смърт.
— Ще тръгнеш ли утре? Изпращам Небамум и ескадрона му след узурпатора. Ще ги придружиш ли, лорд Маху, за да доведеш онзи кучи син обратно? Жив или мъртъв, не ме интересува.
Обещах да го направя. Исках да съм далеч от тази касапница. Освен това започвах да се чувствам замаян и уморен от недоспиване. Върнах се да взема Собек и двамата се оттеглихме далеч от лагера, сред палмовите горички, които разделяха полето от малкия пазарен град. Бях прекалено уморен да отговоря на въпросите на Собек, така че грабнах нечие наметало, увих се добре и заспах като бебе.
На другата сутрин ме събуди Собек. Беше намерил малък огън и готвеше: сушено месо върху импровизирана скара, малко презрели зеленчуци, хляб от армейските хлебари. Ядохме лакомо, разделихме си кана бира и гледахме опустошението пред себе си. Армията на Хоремхеб заемаше цялата равнина. По-голямата част от лагера все още спеше; тук-там пукаше огън, слаби искри в онова полусънено време между нощта и деня. Бях се схванал; коленете и глезените ми протестираха шумно. Когато глашатаят на Небамум дойде и извика имената ни, едва успях да се изправя на крака. Полковникът се намираше в другия край на лагера, седнал на трикрако столче, докато бръснар се занимаваше с лицето и главата му. Малко по-нататък ескадронът се готвеше да потегли. Колесниците бяха почистени, конете — вчесани и нахранени, дори сбруите — лъснати.
Небамум се беше отървал от ризницата си. Носеше проста бяла роба и сандали. Ухили ни се и каза на бръснаря да престане с бръщолевенето.
— Доста ще е горещо по пътя на Хор. Вземам шейсет колесници и резервни коне; някои от колесниците ще носят храна и вода, също и допълнителни стрелци. Тръгваме до един час. А, между другото, изглеждаш ужасно. Но — погледна ме той косо, — както ми напомни лорд Хоремхеб, ти си член на Царския кръг, лорд Маху. Наредено ми е да следвам твоите заповеди.
Бях прекалено изтощен да се занимавам с шеги и изпитах облекчение, когато оставихме лагера зад гърба си и тръгнахме по пътя на Хор, извън Делтата и в Синайската пустиня. Собек караше колесницата, а безценната кожена торба бе вързана сигурно в краката му. Аз се бях подпрял на перилото и гледах как широкият песъчлив път под нас променя цвета си на изгряващото слънце. Горещината стана толкова силна, че се наложи всяка колесница да си направи сенник, за да се предпази от пърлещите лъчи. Казват, че в Синай живеят демони и трябва да ви уверя, че бях склонен да го повярвам. Нищо освен безкрайни скали и хълмове, изгарящи под огненото слънце. Почти нямаше вятър, а ако изобщо се появеше, донасяше облаци прахоляк и пясък. От време на време минавахме покрай оазис с черни оголени дървета на фона на небето. Жегата потискаше дотолкова, че към пладне ослепителната белота започваше да си прави шеги със зрението. Пътят беше пуст. Няма стимул, по-силен от сблъсъка на две армии, способен да накара търговците да се изпокрият и да чакат кризата да премине.
При един самотен оазис спряхме да напълним меховете с вода и поседнахме до стените, които великият фараон Тутмос IV бе построил около кладенеца. Отначало помислих, че Хоремхеб е сгрешил, но после открихме следи от бягството на узурпатора: изхвърлени кутии, сандъци и оръжия. Двама от антуража вероятно са били ранени, защото труповете им, наполовина изядени от нощни хищници, лежаха в сянката на купчина скали. Покрихме се от обедната жега и продължихме преследването. Небамум пресметна, че нашите коне са свежи и добре нахранени. От друга страна, узурпаторът, независимо от преднината си в часове, зависеше изцяло от онова, което бе успял да вземе от бойното поле и укреплението. Група пустинни жители ни казаха, че са видели египтяни, но не са се приближавали прекалено.