Мерире спря да ломоти, Ай седеше мълчаливо, сякаш размишляваше над молитвата.
— Господа — вдигна ръце и ги разпери, сякаш ще изрече заклинание, — господа, огледайте се. Тази зала представлява цял Египет.
Няколко се огледаха, останалите не отделяха поглед от Ай.
— Трябва да признаем — продължи Ай, — че преместването в Ахетатон се оказа грешка, но волята на фараона е на първо място и ние нямахме избор, освен да се подчиним.
Посрещна го хор на съгласие. Ай напяваше химн, познат на всички ни — всяка буква, всяка случка, — така че не пропускахме да се присъединим към всеобщия хор.
— Градовете на Египет страдат, храмовете са занемарени, градините са обрасли в бурени, а хазните — празни — гласът му се усилваше. — Армиите, с изключение на онази на Мемфис — усмихна се той на Хоремхеб, — изпитват недостиг на продоволствие, оръжие и хора. Войниците дезертират на тълпи, на офицерите им е все едно, казармите са празни. И, което е по-лошо, враговете на Египет, народите на Деветте лъка, стават все по-дръзки и арогантни.
Хоремхеб изпляска с ръце, закима бясно и огледа останалите предизвикателно.
— Престъпници и бандити обикалят из Червените земи — продължи Ай. — Мините ни в Синай са непрекъснато атакувани, пристигат и новини за безредици в Куш, чиито васали забравят да платят дължимото на Великия дом на Египет.
Седях с леко притворени очи и слушах списъка с бедите на Египет. Западането на търговията, празните хазни, ниският боен дух в армията, бунтове и въстания в някой град или провинция, растящата заплаха, идеща отвъд Синай, където подчинените на Египет племена в земите на Ханаан пренебрегваха призива на фараона и воюваха помежду си. На север от Ханаан се надигаше велика империя. Хетските васали се концентрираха все повече върху отслабващия Египет, винаги готови да нарушат границите, да се впуснат на юг и заселят плодородните земи и морската равнина на Ханаан. Изкушавах се да прекъсна речта на Ай, но разбирах какво прави. Напомняше ни, че всички носим отговорност за отслабващото величие на Египет. Най-накрая приключи и седна с приведена глава и ръце в скута.
След малко вдигна поглед:
— Коя е най-голямата заплаха?
— Азиру! — процеди през зъби Хоремхеб.
— Азиру — повтори като ехо Ай и кимна дълбокомислено.
— Ханаанският принц — продължи Хоремхеб. — Знаем, че настройва съюзниците ни срещу нас и подкрепя хетите. Единственият ни силен съюзник там, Риб-Адди, цар на Библос — махна с ръка към Туту, ревностния уредник на двореца на Ехнатон, — изпращаше писмо след писмо с молба за помощ, за поне един ескадрон колесници. Дори това писмо не получи отговор, не бе показано на никого.
— Подобно на теб — приведе се Туту с едва сдържан гняв — аз следвах заповедите на фараона!
— А не му ли бе и съветник?
— Да, както и ти — изстреля Туту. — Но волята на фараона беше ясна. Никакви войски в Синай. Трябваше да оставим съюзниците си сами да решат проблемите си. Ехнатон планираше да тръгне по пътя на Хор и да пренесе словото на Атон при съюзниците си.
— Глупости! — изрева Хоремхеб. — Ехнатон се закле никога да не напуска този град до края на живота си.
Останалите от кръга се озоваха въвлечени в крясъците и размяната на обвинения. Ай ме погледна, после отмести поглед: най-накрая запляска и продължи, докато всички разговори затихнаха.
— Риб-Адди е мъртъв! — думите му бяха посрещнати с дълго стенание. Хоремхеб беше готов да скочи на крака, но Рамзес внимателно го бутна обратно върху възглавниците. — Вестоносецът донесе новината. Азиру е нападнал Библос, войските му преобърнали града. Риб-Адди е бил заловен, гърлото му — отрязано като на жертвен агнец, после бил обесен на главната порта.
— А нашият съюзник Тушрата, цар на митанийците? — протестира Хоремхеб. — Хийа, майка на принц Тутанкамон, бе негова дъщеря. Той обеща да ни помогне.
— Митанийците не смеят да действат — поклати глава Ай. — Хетите са дали велик обет. Ако митанийците се намесят в Ханаан, те ще последват примера им.
— В такъв случай трябва да изпратим войски — настоя Рамзес. — Да изпратим огън и меч в Ханаан.
— Така ли? — щракна с пръст Ай и посочи Майа. — Колко злато и сребро има в Дома на среброто?