— Организирахте ли преследване?
— Опитах се, но… — Ай се усмихна виновно. — Имаме по-важни дела от преследването на миражи в пустинята.
— Сигурно Туту и останалите атонисти също са се измъкнали от крепостта Бухен? — попитах аз.
— Много си прозорлив, Маху. Как се досети? Да, избягаха, но те не представляват реална опасност. Всички знаем, че са предатели, войската им е разгромена, а гръбнакът на съюзниците им в Ханаан е прекършен.
— По-точно — ослепен.
— А, да — погледна ме с прискърбие Ай. — Азиру бе изпратен обратно в Ханаан като предупреждение за останалите васали. Всеки бунт срещу Египет ще бъде смазан безмилостно. Нека си седи в мизерния дворец като сляп просяк край градските порти. Нека си мечтае и съзаклятничи колкото иска, той вече не представлява заплаха за нас.
— А що се отнася до промените, извършени в мое отсъствие, докато аз се трудех за благото на всички? — попитах аз.
— Не си единствен, Маху. Всичко е съгласувано с останалите — продължи припряно: — Царският кръг е твърде многоброен. Трябва да бъдем по-делови, по-единни, с ясно разпределение на властта.
— Тоест искаш да се оттегля? Да оставя принца под твое попечителство?
Ай остави чашата с вино на масата и преплете пръсти.
— Изглеждаш отслабнал, Маху, лицето ти е по-изпито отвсякога. Успешната ти мисия на север те е направила още по-проницателен. Да, така е. Може би наистина е време да се оттеглиш. Богато имение? Плодородни земи? — той се надвеси над мен. — Може да си вземеш млада съпруга, да създадеш семейство. Да забравиш за държавните дела — той взе отново чашата.
— И Хюйи и Майа те подкрепят?
— Те знаят какво е нужно за благото на Египет.
— Обсъдили ли сте го вече с Хоремхеб?
— Не бързай, всяко нещо с времето си.
— Не е ли прекалено опасно? — попитах аз. — Предлагате ми да се оттегля, да се откажа от всичко. Кой ще бъде следващият? Хюйи? Или може би Пентжу? Той е просто лекар.
Ай ме погледна разсеяно.
— А ако откажа, какво ще стане тогава, Ай? — продължих аз. — Домашен арест? Трагична злополука? Отрова в храната или виното ми?
Ай поклати глава и изцъка едва доловимо с език.
— Царският кръг е разединен! — извиках аз и скочих на крака. — Разделен е на две: Хоремхеб и северната войска; Ай и южната войска, предвождана от твоята вечна сянка Нахтмин, умело подпомагани от Хюйи и Майа. Шансовете са равни, но ако Маху се оттегли и ти получиш настойничеството на младия принц Тутанкамон, везните ще се наклонят в твоя полза. Естествено — имитирах жестовете на Ай, — че аз няма да се откажа, няма да абдикирам, няма да се оттегля в някакво си имение. Ще си тръгна оттук и ще поема грижата за принца.
Ай понечи да ме спре, приближи се към вратата.
— На твое място не бих извикал капитана на охраната. Бях готов да жертвам живота си за безопасността на принца и добруването на Двете земи. Влязох в лагера на врага. Със Собек събрахме изключително ценна информация за Хоремхеб.
— За което сме благодарни — измърка Ай. — Наистина сме благодарни.
— Открих и архивите на узурпатора. Или, по-точно, тези на принц Азиру.
Леката усмивка изчезна от лицето му. Облегна се на вратата с ръце зад гърба и подпря глава. В някои отношения ми напомняше на дъщеря си Нефертити: нащрек, внимателен.
— В хода на битката такива документи лесно би могло да бъдат унищожени, но аз ги открих. Все още са у мен. О, лорд Ай, да не би генерал Хоремхеб да е пропуснал да ти каже? Сигурно защото не знае какво точно има в тази кожена торба. Открих писмо до узурпатора от теб. Как беше? Казваш, че пишеш от името на Царския кръг и двама пратеници ще отидат да се срещнат с него, че аз ще тръгна от Тива с баржа, че вестоносецът, донесъл това писмо, ще обясни останалото. Завършваш с изречението… да, ето как беше изречението: „Тази вест е важна, но не и вестоносецът.“ Кого изпрати, лорд Ай? Някой безпомощен писар или нещастен търговец? Или е бил някой от твоите наемници, снабден с пропуск и тайно писмо, което се е оказало и смъртната му присъда?
— Писах от името на Царския кръг! — излая той.
— С чие разрешение? — изстрелях аз. — Ще съберем останалите и ще попитаме кога ти е дадена такава власт!
— Но писмата бяха безвредни. Те просто казваха онова, което така или иначе щеше да се случи.
— Не мисля така, лорд Ай. Вестоносецът ти е разкрил подробности и за пътуването ни нагоре по Нил, за това, че водим принц Тутанкамон в Ахетатон. Може би точно благодарение на твоето писмо бяхме нападнати.