— Не съм им казал за това. Не това исках. Никога не бих оставил внука си в ръцете на един узурпатор.
— Не, така е, но по този начин си показал, как да се изразя, на узурпатора и на главния му съветник принц Азиру на чия страна си. Вестоносецът ти е носел послания, които за самия него вероятно не са имали особен смисъл, но не и за принц Азиру и другите около узурпатора. Може би дори знак, че при наличие на достатъчно време и след определени събития може и да преминеш на отсрещната страна. Затова е бил екзекутиран вестоносецът: онова, което е носел, е било по-важно от неговия живот.
Ай сведе леко глава и се взря напрегнато в мен.
— Това е просто плод на въображението ти — прошепна той. — Никой няма да ти повярва.
— Но със сигурност ще се заслушат. Ще повдигна въпроса защо принц Азиру бе ослепен и изпратен незабавно обратно в Ханаан. Не го искаше тук, нали? Не можеше да позволиш да се разприказва пред Царския кръг или да се опита да изтъргува живота и сигурността си срещу информация. И накрая стигаме до Мерире. Ти ли организира бягството му? А също и това на лорд Туту в Бухен? Искаше да се махнат от пътя ти. Искаше цялата случка да остане незабелязана — облегнах се на столчето и взех чашата вино. — Имам и затворник, жреца Куфу. Възможно е да се окаже източник на интересна информация. Ето как ще разгърна обвинението си. Лорд Ай, ти ръководи събранието на Царския кръг. Една фракция, Мерире и атонистите, представляваше сериозна заплаха. И двамата знаем, да не говорим пък за Мерире, че шабтите на Ехнатон бяха просто фасада, за да може Мерире да се представи като жертва, да пищи, че последователите му биват избивани от някаква тайна общност, вярна на стария ред. Ти не знаеше накъде да тръгнеш. Страхуваш се от Хоремхеб и нямаш пълно доверие на Хюйи и Майа, така че решаваш да обработиш Мерире, оставяш го да опипва внучката ти и да храни тайните си амбиции, които безмълвно подкрепяш, но не приемаш за свои. Узурпаторът се появява в Делтата. Мерире иска да отиде при него и решава да тръгне на север под претекст, че е царски пратеник. Той вече се е свързал с врага, знаеш как, като изпраща скрити послания в статуи и гравюри на Диска на Атон. Той иска да го придружа с надеждата, че ще взема принца с мен; ти го подкрепяш, без да знаеш за безумния му план да се опита да го отвлече. В същото време се съгласяваш с искането на Мерире крепостта Бухен да бъде дадена на последователите на лорд Туту. Освен това си в тайна комуникация с принц Азиру; доста двусмислено послание, но Азиру вероятно е достатъчно умен, че да прочете истината между редовете. После сядаш и чакаш. Ако узурпаторът бъде победен, скоро ще се отървеш от Мерире и фракцията му, за да можеш да се заемеш с новия проблем, генерал Хоремхеб и неговата армия победителка. С Нахтмин вече сте се заели с това, нали? Събирате войски и ги разполагате извън Тива. Разбира се, единственият проблем е, че някой може да се разприказва, но ти и за това можеш да се погрижиш. Един проблем ли казах? — усмихнах се аз. — Имах предвид два. Аз съм вторият. Искаш попечителство над принца, така че е време Маху да се оттегли. Не смееш да ме убиеш, защото това може да породи подозрения, да не говорим, че не е лесно да бъда убит. А и не искаш да влизаш в кръвна вражда със Собек и Джарка или пък да събудиш любопитството на генерал Хоремхеб — отпих малко вино.
Ай се приближи до мен и сложи внимателно ръка на рамото ми. Когато вдигнах поглед, той ми се усмихваше широко:
— Това ли е всичко, Маху?
— Да. В момента не мислиш трезво. Хоремхеб и Рамзес ще ти вярват дотогава, докато аз съм попечител на принца. Аз съм балансът между двете фракции. Не може да не са забелязали случилото се в двора — посочих златната яка на врата му. — Готов съм да заложа всяко бижу по теб, че генерал Хоремхеб вече обсъжда нещата с генерал Рамзес. Как се открояваше по време на победната процесия! Как настояваше принцът да стои близо до теб! Как сякаш нямаше търпение да отхвърлиш договорката на Царския кръг, че аз съм настойникът на принца!
Ай седна на един стол, подпря лакти на облегалките и сключи пръсти пред лицето си.
— Какво ще направиш? — прошепнах аз. — Ще ме арестуваш? Ще ме убиеш? Ще ме принудиш да се оттегля? Мислиш ли, че Хоремхеб ще приеме това?
— Ще бъдеш ли на моя страна, Маху?
— Ако е за доброто на принца, готов съм да спя с хиените в пустинята.
Ай отметна глава и се засмя.