Един папуняк прелетя ниско над канала в кълбо от цветове. От храста до нас изскочи заек и аз подскочих от изненада.
— Това е идея на Хоремхеб — прошепна Собек. — Той обича зайци и сега целият замък гъмжи от тях. Изглежда, кара джуджетата си да ги преследват. Носят се слухове, че Хоремхеб държи жена си заключена.
Спомних си Мутноджмет, не толкова красивата сестра на Нефертити — тиха жена с приятно лице, която боготвореше земята под краката на Хоремхеб.
— И?
— Е, не точно заключена — отвърна троснато Собек. — Би било несправедливо по отношение на добрия генерал, но си подготвят прекрасни гробници в Сакара. Трябва да ги видиш.
— И защо са толкова интересни?
— Хоремхеб гледа на себе си като на фараон или негов наследник — Собек се оглеждаше напрегнато. — Ако се съди по поръчаните за гробницата му рисунки и надписите по стените, човек ще си помисли, че е прекарал по-голямата част от живота си да спасява Египет от безбройните му врагове. Искам да кажа, Маху, че дават доста да се разбере за човека.
— И останалите не са стока — намеси се Джарка. — Виж например изоставените гробници в Ахетатон. Какво беше написал Майа на своята? „В началото бях много добър, накрая бях блестящ.“ А той е още млад. Ще създават проблеми, нали?
— Така е — съгласих се, — но още не е настъпил моментът. Всички следят действията на останалите, укрепват позициите си. Сега, когато Мерире и шайката му ги няма, фронтовете ще са по-ясни. Повече няма да се говори за Атон, за завръщане в града му или — добавих аз сухо — за шабтите на Ехнатон. Как избяга Мерире?
— Един ден беше там — обясни Джарка, — на другия го нямаше. Беше затворен в къщата на лорд Небамум, близо до реката. Охраната не беше многобройна. Мерире и свитата му изчезнаха около три дни след пристигането на лорд Ай.
— Някакви новини от Бухен?
— Същото. Започнал да се превръща в сборище на бегълци от Ахетатон. Туту управлявал въпреки волята на командира на гарнизона. Новината за великата победа при Сайл се разнесла; Туту и антуражът му си тръгнали и оттогава никой не ги е виждал.
— Къде ще отидат? — попита Собек.
— Къде могат да отидат? Те са предатели и — жреци или не — Царският кръг ще обяви награда за залавянето им живи или мъртви. Червените земи ще бъдат претърсени. Най-безопасно за тях би било в Ханаан или на хетска територия, но ще видим.
Собек хвърли последен камък в канала и протегна ръка.
— Направих каквото можах; сега трябва да тръгвам. Имам работа в Тива, Маху — усмихна се с кривата си усмивка. — Сигурен съм, че са се намерили поддръжници на поговорката: „Очи, които не се виждат, се забравят.“
— Собек, още не съм ти благодарил…
Потупа ме по рамото.
— О, не се тревожи, Маху, има време за това. Ще се сбогувам с Майа, после тръгвам.
Натъжих се, докато моят другар по оръжие се отдалечаваше. Заедно бяхме преживели опасностите в Делтата и Собек бе изпълнил ролята си. Сега искаше да се върне в бедните квартали на Източна Тива и онова, което наричаше свое царство! С Джарка се върнахме в дома на Небамум. Старият войник много се зарадва, че ще му гостуваме. Помолих го да организира наемниците, да приеме принца и да го пази зорко, докато се върна.
— Къде отиваш?
— Искам да потърся стария си приятел Пентжу.
След известно време открих, че лекарят е отишъл в Червения параклис към храма на Птах да направи дарение. Доста интригуващо. Пентжу беше като мен: не че не вярваше в боговете, просто не им се месеше и се надяваше и те да не му се месят. Взех една кама и здрава тояга от Дома на войната и тръгнах към храма. Известно време се лутах из мизерните квартали, калдъръмените улички, прилични повече на тъмни тунели, които едва се промушваха между сградите. Мизерията и мръсотията контрастираха рязко с разкоша и изобилието на двореца. Цели ята гарги и глутници жълти улични кучета се боричкаха грубо върху купчините боклук сред рояци мухи като черни облаци. Минах покрай разнебитени врати, зад които се виждаха смрадливи пасажи, не по-малко опасни от който и да е военен лагер. С радост стигнах базалтовата улица към храма на Птах. Влязох през монолитната порта, намираща се между оранжеви стени, охранявани от могъщи, инкрустирани с емайл сини, жълти и червени лъвове. Тук се бе събрала гъста тълпа: селяни в къси туники и елегантни благородници със съпруги в напарфюмирани роби. В централния двор пред огромната статуя на Птах стояха група жреци, които пееха химни и кадяха тамян: