— Бяха просто костенурки — прошепнах.
— Бяха предатели — настоя ожесточено той. — С радост биха те убили, чичо Маху.
Докато костенурките обикаляха по пода, подредих дъската и фигурите за игра на сенет14 и играхме, докато принцът започна да клюма. Джарка го вдигна, за да го сложи в леглото, а аз ги придружих до другата част на къщата. Икономът в дома на Небамум ме увери, че стаята на Куфу е зорко охранявана. Затворникът не е бил обезпокояван, но му се носят храна и вода, които самият иконом опитва първо. Отворих вратата и надникнах. Куфу лежеше на леглото и хъркаше като прасе.
Небамум се върна леко пийнал, с огърлица от цветя на врата, лотос, затъкнат зад ухото, а рогът с парфюм, който всеки гост на приема получаваше, се бе разтопил и той ухаеше като хесета от храма. Придържаха го двама от щабните му офицери. Помогнаха му да влезе в преддверието, където той се стовари на един стол и изрева за кана бира. Отвори малкото ковчеже в ръката си.
— Виж, Маху — олюля се застрашително той. — Виж какво ми дадоха.
Беше инкрустирана със злато яка на храбростта, която обявяваше Небамум за „Велик и смел воин“. Върна я в ковчежето и настоя да му правя компания за едно питие. За пореден път разказа своята версия за битката, славната победа на Хоремхеб и моята, както той се изрази, важна роля в нея. Небамум беше истински войник, съкровищница на весели истории, които осмиваха както него, така и началниците му. Бъбреше и за приема: очевидно останалите още пируваха.
— Но — потупа носа си той — не са толкова пияни, колкото се правят. Искат утре малко преди зазоряване да отидеш с тях на лов. Та си викам, защо пък са решили да ходят на лов?
— Защото винаги правим така, винаги сме го правили, Чедата на Кап, Царския кръг: излизаме в пустинята, където няма очи, уши и писари.
— И аз така си помислих — кимна замаяно Небамум. — Искат да говорят за саати, узурпатора.
— Казват, че си видял истинския фараон?
— Не съм казал истинския фараон — моментално изтрезня Небамум. — Той не беше моят истински фараон. Зърнах Ехнатон и казах истината — размаха пръст пред лицето ми и разказа същото, което бях чул по-рано от Нахтмин.
— Сигурен ли си обаче?
— Просто случайност — провлече той. — Знаеш как е, Маху. Виждаш нещо и отначало не го разпознаваш или не осъзнаваш какво си видял. Стана едва след това — поклати глава. — Не бях пиян. Знам какво видях. Беше висок, ъгловат, с изпъкнал гръден кош, шкембе като провиснала торба, широки хълбоци, но най-вече гъвкавите пръсти, онези очи, лицето, дългата брадичка. Премяташе тюркоазена броеница. Веднъж стоях близо до него в Тива — усмихна се той. — По-точно бях залепил чело о земята пред него. Използвах възможността да разгледам мъжа, който се бе заел да обърне всичко с краката нагоре. Помня лица. Това не бих могъл да забравя. Щеше ми се да го бях заловил, но… — сви рамене.
— Може да си се объркал.
Небамум се усмихна.
— Не, не. Ай вече се е заел да търси истината. Узурпаторът и съучастниците му, включително и някои от капитаните на наемниците, вече са отведени в Кхеб-т и подложени на мъчения.
— Лорд Ай е нетърпелив.
— Доведе личния си мъчител — отвърна Небамум. — Узерну.
Разпознах титлата на главния мъчител в храма на Озирис. Беше една от марионетките на Ай, който ръководеше ужасяващите тъмници и зали под Дома на тайните.
— Мислех, че знаеш. Нали Домът на тайните е в твоите отговорности?
— Предполага се — съгласих се аз. — Малка ябълка на раздора между мен и лорд Ай, но постигнахме примирие. Аз не му се бъркам и той със сигурност не се бърка на мен. Е, какво са научили мъчителите?
Небамум вдигна палец и показалец, сякаш хванал косъм.
— Съвсем малко — прошепна. — Едно нещо обаче е сигурно. Според всичко, научено от Ай — а той вече разказва на целия Царски кръг, — Ехнатон е бил видян в Ханаан. Убедени са, че все още е там. А ти какво мислиш за всичко това?
— Може да е вярно. Но ако Мерире може да си играе с узурпатори, Ай може не по-малко.
Старият полковник сбърчи вежди.
— Имам ти доверие, полковник.
Приведе се и ме потупа приятелски по коляното.
— И ти не си лош човек, Маху. Особено за полицай.
— Ами ако Ай е решил да играе същата игра? — продължих аз. — Да разпространи слухове, че Ехнатон е жив. Това ще обедини Царския кръг срещу общия враг.
14
Най-старата игра на дъска, за която има данни в наши дни. Възникнала е в Древен Египет около 3500 пр.Хр. — Б.пр.