— А после на север?
Куфу кимна.
— Ще тръгна на изток, а после на север, за да избегна меджаи, през пустинята и накрая в Ханаан. Това е най-безопасното място за такива като нас. Не че не можем да избягаме в хетския двор, но би било гибелно. Не се съмнявам, че за главите ни са обявени награди, особено сега, когато принц Азиру е една прекършена тръстика. Аз обаче няма да отида при тях. — Погледна ме невиждащо. — Когато ме освободиш, лорд Маху, ще тръгна на юг, към Куш. Ще намеря малък храм и ще доживея дните си в мир.
— Какво според теб би имал предвид Мерире, казвайки Земята на мъртвите? Едва ли е говорел за Далечния хоризонт.
— Чух го да говори за Морето на мъртвите, спомена го между другото, голямо езеро сред сушата в Северен Ханаан. Водата е толкова солена, че в нея не живее нищо, а наоколо е жестока пустиня. Местните скитници твърдят, че някога там са били двата велики града, Содом и Гомор, преди да бъдат унищожени от небесния огън, който опожарил земята и превърнал водата в отрова.
— Нещо друго?
Куфу поклати глава.
— А слуховете, че Ехнатон е бил видян в Ханаан?
— Както сам казваш, лорд Маху, това са само слухове. Организирано беше търсене…
Приведох се над масата с нож на сантиметри от окото му.
— Лорд Маху, истината ти казвам. Защо да лъжа? Принц Азиру търси, но нищо не успя да намери; затова се появи и узурпаторът — пое дълбоко дъх. — Аз бях изключен от Военния съвет, също и Джосер. Подозирам, че са се надявали, ако успеят, по-късно да се появи и истинският Ехнатон. Моята задача бе да обявя, че узурпаторът е истинският фараон, ни повече, ни по-малко.
— Кажи ми нещо — отдръпнах ножа аз. — Джосер бе убит близо до пътя на Хор, но преди да умре, той издрънка нещо за лекаря Пентжу, как Мерире много държал да го привлече в заговора. Вярно, Пентжу има голяма власт, велик лекар е, но откъде този интерес на конспираторите към него?
— Защото беше и член на Царския кръг — запелтечи Куфу. — А и преди беше попечител на принц Тутанкамон и приятел на майка му.
Улових промяната в погледа му, страха. Съжалявам единствено, че не го насилих да говори още тогава.
— Искам да ми разкажеш — оставих ножа и посочих в другия край на стаята, където бях оставил табла за писане с папирус, пера и мастилница. — Искам да отидеш там и да напишеш всичко, което знаеш, от мига, в който градът на Атон започна да се руши — сграбчих китките му. — Искам да знам всичко. Отспал си. Гладът ти е утолен, а в стомаха ти има достатъчно вино. Ще чакам.
Куфу се изправи и изкуцука до масата.
Още пазя документа. Нито за миг не се разделям с него: нека Куфу разкаже сам историята си.
Глава единадесета
Дал съм голяма клетва за живота си да разкажа истината или онова, което мога, за фараон Ехнатон, Онзи, когото Атон обича. Аз съм Куфу, син на Ипути, жрец на Изис в Тива. Обучавах се в Дома на живота, а после се преместих в малък храм на Атон в двореца Малгата, където ме знаеха с трудолюбието и уменията ми, с отдадеността ми на писмото и със смиреността ми пред волята на Божествения. Аз съм жрец, който е изучавал свещените писания на Тот, но такъв, който осъзна грешката си, осъзна, че всички такива богове са сенки, плод на човешкото въображение. Те са мракът преди зората и издигането на Атон, Слънчевия диск, над хоризонта. Почитах символа на Всевиждащия, Всезнаещия Невидим Бог, който ни заповядва да не правим негови образи, а е предпочел да се разкрие в сърцата ни чрез сина си Ехнатон. Отрекох се от грешките си в присъствието на Божествения и неговата Велика царица Нефертити, красивата жена, Онази, която Атон обича. Признах грешката на живота си и се посветих на обожанието и службата на Всевиждащия бог.
Усърдието ми бе скоро забелязано от лорд Мерире, първожреца на Атон и Началник на церемониите в главния храм в Ахетатон. Бях вътрешно изгарян от жар, докато любовта към Дома на господаря изпълваше дните ми. Един ден там бе за мен повече от хиляда години другаде. Бях много покорен и слушах внимателно ученията на Божествения. Това учение бе накрая размътено от Нефертити, която желаеше да заеме позицията и титлата на бог и чиято намеса хвърли сянка над светлината на новото откровение.
Признавам също така, че съм се отклонявал от пътя на праведните в усърдието си да служа на господаря си. Седял съм до лагерния огън на египетските врагове и съм участвал в злите им кроежи. Сторих грях и този грях ще бъде вечно с мен. Благодарен съм на лорд Маху за прошката и великата милост, която ми оказа. Заклех се да кажа истината и да изкупя вината си. Ще напусна това място и ще изчезна. Ще доживея дните си далеч от великите събития и дела на Египет.