Лорд Маху ме попита кога започна всичко? Кои бяха семената на тази голяма мистерия? Така, той познава историята на Ахетатон, макар че събитията, довели до падението му, са скрити сред мрака и водовъртежа на борбата. Та кога наистина започна всичко? Отговарям направо. Между Божествения, Ехнатон, и неговата царица Нефертити се появи разрив заради раждането на сина на Божествения от по-нисшата царица и съпруга Хийа, принцеса на Митани. Носеха се слухове, че Нефертити се е съгласила да търпи принцеса Хийа, при условие че последната никога няма да зачене. Когато разбра, че Принцесата на чужденците, както я наричаше, не само е заченала, но е и умряла по време на раждането на здрав син, яростта й нямаше граници. Като жена с огромна гордост и безкрайни амбиции, Нефертити вярваше, че може да беснее и излива гнева си публично. Божествения отказа да търпи това и я прогони от себе си. След този разрив Дворецът на Атон потъна в мрак и отчаяние, светлината на двора угасна. Блясъкът на храмовете бе обгърнат от тъма, фенерите и лампите — угасени от усещането за настъпващо униние. Ехнатон беше сам, Хийа — мъртва, а Нефертити — в изгнание в двореца си в северната част на града.
В петнайсетата година от управлението си Божествения остави главата му да се замае, а сърцето му да остане празно от прекалено многото вино и маков сок. Душата му не намираше покой и износваше тялото му, както остър меч износва ножницата си. Тревожен и неспокоен, Ехнатон обикаляше из коридорите на двореца. Понякога викаше своя бог, друг път — Нефертити, невръстния си син или другарите си от миналото. Той бе човек, който се отказа от жертвоприношението, от сутрешната и вечерната молитва и заживя в мрачните пещери на миналото си. Държеше се, сякаш в него се бе вселил Зъл дух от Запад, сякаш душата му бе обсебена от демони. Проклинаше баща си, Аменхотеп Великолепни, и оплакваше трагичната смърт на по-големия си брат Тутмос.
Често Ехнатон се държеше с мен като да съм неговият изповедник, готов да слуша жалбите му. Разказваше как брат му Тутмос е бил злостно отровен в храма на Амон Ра в Кранак; как той е можел да го предотврати, но не го е сторил. Описваше другите си грехове, похотта и гордостта си. Търсеше покой от манията си, като играеше и си почиваше с другите си две дъщери, които обяви за свои царици. И двете забременяха, но дори тогава семето му беше прокълнато и децата умряха още след раждането. Анхсенамон беше силна, но Меритатон бе слаба от самото начало и се ужасяваше от намръщената изолираност на баща си, от пристъпите му на потиснатост и отчаяние, накъсвани от умопомрачителни изблици на гняв. Той настояваше да седи в бляскава самота в тронната зала или да я обикаля като пантера в клетка. При други случаи, особено когато сенките се удължиха и слънцето залязваше, го обземаше неописуем ужас и търсеше компанията на лорд Мерире, моята скромна персона или Джосер. Часове наред седяхме и слушахме риданията му.
— Потиснатост, агония и страх не ми дават мира — крещеше той. — Демоните осуетяват желанията ми. Грешен съм. Болен съм, греховете ми са много, а вината ми е тежка.
Седеше и се взираше невиждащо в тронната зала, а устните му се движеха, сякаш говореше с невидими за нас същества. После се съвземаше и започваше да крещи: „Какво направих? Какво направих?“
Понякога се страхувахме, че е обсебен от демони или истинската му душа е напуснала тялото. После дойде чумата, връхлетя града като ангел на смъртта и донесе възмездие и страдание на всички. Божествения видя в това проклятие и отпадна още повече. Коленичеше в молитва и крещеше на жреците си да се съберат около него.
Пропадаше в тъмнината и всички мислехме, че или ще остане така завинаги, или ще нарани сам себе си. После обаче се оправяше, сядаше прегърбен на трона и кършеше пръсти като изплашено дете. Седмиците преминаха в месеци. Понякога не се миеше или бръснеше, гонеше слугите с удари и клетви.
По-късно онази година, по време на сезона на жътвата, забелязахме чуждо присъствие в двореца; отначало само тъмни сенки, мъже от пустинята. Царската стража бе освободена и новодошлите заеха местата им. Така продължи поне месец, преди те също да изчезнат. На Царската стража бе наредено да се завърне и на нас бе позволено да се радваме на присъствието му и да виждаме лицето му. Заварихме го спокоен на трона. Издаде прокламация, която изненада всички: Нефертити можеше да се завърне. Лорд Мерире събра кураж и попита дали това се отнася и за други от Царския кръг, но Ехнатон отказа едва чуто с думите, че Божия баща Ай ще се заеме с тях.