— Ако желаете — продължи той, — можете да дойдете и говорите с мен.
— Може би — отвърна Мерире — трябва да извикаме Великата ти царица и Божия баща Ай?
Усмивката на Ехнатон се стопи.
— Сигурно си се питал какво става с мен, лорд Мерире. Ела, седни до мен и ще ти разкажа. Защото не ми остава много време с теб.
Разтревожени и заинтригувани, Мерире, Джосер и аз коленичихме пред него.
— Не ми говори — рече с дълбок и силен глас Ехнатон — за червенокосите демони от Ахмин, онези зли духове, онези отвратителни същества, които не говорят и никога не са говорили с гласа на истината.
Очите на Божествения се извърнаха навътре. Протегна ръце. Помислих, че е изпаднал в пристъп.
— Господарю, какво има? — попита Мерире.
— Когато ги споменах — продължи вече със затворени очи Ехнатон, — около мен се събраха окървавени демони. Чувам свистене и бучене като от ураганен вятър.
— Но, господарю — прошепна Мерире, — дворецът е напълно тих. Сутрешното небе притъмня.
— Сърцето ми е онова, което говори — не отваряше очи Ехнатон. — Изоставям делата на злия и сърцето ми тръгва на път. Свистенето и бученето са навярно вятърът сред короните на величествените кедри.
— Но, господарю — настоя Мерире, — в Ахетатон няма кедри.
— Аз съм тук — въздъхна Ехнатон, — но сърцето ми е там, където растат кедрите. Това място ме изтощава. Имах видения, в които този град и блясъкът на Египет не са нищо повече от купчини глина, напукани от слънцето и нашарени от дъжда. Този град бе просто тъмно петно насред пясъчна пустош.
— Ваше величество — попита Мерире, — нима Ваше величество е имал видение за бъдещето?
— Живях сред видения в тъмнината на нощта. Виждах как сенките се местят. Бях в тертари иати, пейзажа на нощта. Вкусих нещата, които предстоят: видение за силата на Единствения и бъдещето на Египет — скри лицето си в ръце, после разтвори длани и остана така като с воал. — Отворена е двойната врата на Далечния хоризонт — занарежда той. — Вдигнати са резетата. Свещеното дело е ясно, но облаци засенчват небето. Валят звезди, костите на зверовете треперят. Демоните мълчат. Аз няма да умра на тази земя.
— Ваше величество — продължи да упорства Мерире, — ако сте имали видение за бъдещето, трябва да го споделите с нас, трябва да оставите това познание на сина си! Дали бихме могли — изстреля той — да го запишем, да предадем учението ви на други?
— И да говоря, няма да се вслушат. И да кажа, няма да разберат. И да пиша, няма да научат. И да пея, те ще обърнат гръб — Ехнатон оклюма. — Що се отнася до сина ми — напълниха се със сълзи очите му, — или онзи, който бе обявен за мой син… познанието си съм поверил на Пазителите.
— Кои са Пазителите? — попита Мерире.
— Когато намеря дома си — отвърна Ехнатон, — ако такава е волята на моя бог, синът ми ще получи познанието ми. Дотогава…
— Ваше величество, какво ще стане с нас?
— Всеки следва пътя си, но там, където отивам аз, вие не може да дойдете. Когато ме няма, ще ме чакате и ще ме търсите, но в моя нов дом, в съграденото от мен имение няма да ме намерите.
— А къде е това?
Ехнатон отвори очи и ни изгледа; погледът му бе свиреп като на лъв.
— Искам да замина. Вече съм в земята, от която връщане няма.
— Защо трябва да ходиш там, господарю?
— Защото се стремих към злото. Престъпих границата на праведността.
О, лорд Маху, говоря самата истина. В онази зала почувствах ужас, смразяващ страх. Небето притъмня от буреносни облаци. Джосер, за да разсее напрежението, направи някаква забележка за времето.
— Радвам се, че облаците са дошли — усмихна се Ехнатон. — Те ще донесат дъжд, ще отмият демоните на югозападния вятър.
— Кои са тези демони? — пожела да узнае Мерире.
Ехнатон се взираше някъде над главите ни.
— Те са общо седем. Да, в празнината на великата бездна се стаяват седмината, това ми бе казано. Не са нито мъже, нито жени. Не си вземат съпруги, не зачеват деца. Тези седем демони не познават жалост и добрина. Не чуват молитви и смирение; те са вестителите на смъртта и слугите на Поглъщача. Когато срещнат човек като мен, на когото боговете са ядосани, те се нахвърлят върху него като лъв на газела. Изпълват и душата, и тялото му с отрова. Връзват ръцете му, спъват краката му и впиват нокти в него.
— Виждал ли си тези демони?