— Ваше величество — отвърна Туту, — нима и твоят народ не произлиза от такава хълмиста земя?
— Моят народ — отсече Нефертити. — Моят народ е този на Египет! Въпросът не подлежи на обсъждане.
Мерире обаче нямаше доверие нито на нея, нито на лорд Ай. Започна да души наоколо, за да разбере какво се е случило. Подготви нарочна експедиция. И тогава, една нощ, докато правех жертвоприношение в малък храм, чух ужасяващ писък; писък на душа в агония, уловен от демоните, затворени в кетет, мрака Подземния свят. Писъкът бе кратък, но наситен с агония, като от човек в смъртоносен капан. Отначало помислих, че сънувам. Изтичах да разузная заедно с лорд Ай, който се оказа в съседна стая, но наемниците на царицата пазеха коридорите и не ни позволиха да минем. На следващия ден разпитах внимателно. Реших, че ако е бил убит човек, изпратен на заколение, трупът му ще бъде изхвърлен в някоя яма или свърталище на крокодили. Други в двореца също бяха чули писъка и така се постави началото на историята, че Божествения е бил убит, вероятно от собствената си съпруга. Само че нямаше никакво доказателство и тя се превърна в една от многото истории. Едно нещо обаче научих от свой познат, а именно, че главният балсаматор в Дома на живота към храма на Атон също е изчезнал. Той беше човек на Нефертити, едноок мъж с тясно лице, който се радваше на името Кекет, Заекващия. През тези няколко мистериозни дни Кекет изчезна за известно време, а когато се върна при колегите си, прекарваше повечето време сам. Въпреки това, за човек, служил в балсаматорските къщи на Тива, сега Кекет се радваше на голямо благоволение и значително богатство, чийто източник си остана неясен.
Накрая лорд Мерире надделя. В Червените земи бе изпратена експедиция под ръководството на генерал Рахмос, която трябваше да стигне чак до Ханаан и по възможност да открие местонахождението на лорд Ехнатон.
Лорд Мерире настояваше аз и Джосер да участваме в експедицията. Мерире вече открито бе скъсал отношенията си с царица Нефертити и отказваше да се подчини на волята на лорд Ай. Нямахме избор, освен да се впуснем в мъчително приключение! Пресякохме огнената пустиня, като спряхме при Оазиса на сладостта, преди да навлезем в Синай, а след това и в Ханаан. Непозната страна с червеникава песъчлива почва, изкорубени дъбове, гъсти гори и мътни реки, гъмжащи от крокодили. Продължихме на север през тревисти равнини, като избягвахме схлупените градчета и пътувахме бавно по пътища, пълни с престъпници и бандити. Жителите ни гледаха подозрително. Всяка долина е населявана от отделно племе, така че нямаше достатъчно единна сила, която да ни се противопостави. Накрая стигнахме териториите на принц Азиру и преминахме под негова закрила. Рахмос му обясни тайната мисия на експедицията. Азиру тържествено се съгласи да ни помогне. Той печелеше от това, че Ехнатон пренебрегваше случващото се в Ханаан. Още с пристигането си в двора му заварихме хетски пратеници, приемани като почетни гости.
Азиру претърси навсякъде за Ехнатон. Отначало мислеше, че експедицията ни е само претекст за някаква друга мистерия, но неговите шпиони също говореха за странна група от Египет — керван, свирепо защитаван от пустинни скитници, който се бе придвижил на север сред хълмовете покрай Мъртво море. Алчността на Азиру се изостри от разказите, че в този керван се намира не само важна особа, но и приказно съкровище. Там се роди и великата лъжа. Снабден с писма, генерал Рахмос бе изпратен обратно в Египет, а аз и Джосер останахме в двора на Азиру. Минаха месеци, хетските визити зачестяваха. Накрая Азиру ни посвети. По това време вече имаше откритата подкрепа на хетския цар, който изпращаше благородници, военни съветници и съкровища на юг. Азиру смяташе, че щом истинската съдба на Ехнатон е забулена в мистерия, спокойно може да постави узурпатор и да се намеси в делата на Египет. Започна тайна кореспонденция с Мерире, който отговори, че такъв план може да се радва на пълната му подкрепа, като аз и Джосер щяхме да бъдем негови пратеници. Под претекст, че дарява статуи, символи на Атон, Мерире изпращаше предателските си писма. В равнините пред града на Азиру започна да се събира армия: хетски войски, наемници, също и васални принцове и вождове от Ханаан, нетърпеливи да подкрепят кроежите на Азиру.
Говоря истината: аз самият не бях толкова усърден в подкрепата си за този заговор, както бе моят другар Джосер. Когато за първи път видях узурпатора и жена му, открито се присмях на вида и характера им. Те приличаха на великия цар Ехнатон и неговата Царица, колкото пясъкът в пустинята прилича на злато. Азиру обаче бе непреклонен. Дойдоха вести от Египет как Нефертити се е опитала да управлява като едноличен фараон и е била свалена; как царството се ръководи от регентски съвет от името на сина на Ехнатон. Промяната на името му от Тутанкатон на Тутанкамон показваше накъде вървят нещата в Египет.