— Който — изсъска Майа презрително, — ако питаш Хоремхеб, наистина е ръководил всяко негово действие при великата победа в Делтата.
След жертвоприношението кучкарите се приближиха. Разпориха търбуха, източиха кръвта и нарязаха и осолиха различните парчета месо. Въздухът се изпълни с киселата миризма на изпразнени черва и съсирена кръв. Ловната група продължи нататък чак до края на тревистата равнина, където почвата изтъня, а единствената вода се намираше в застояли локви, заобиколени от груби, прашни бурени. Придвижвахме се внимателно сред храсталаците от калина и прещип, който лесно раздираше робите. Бяхме достигнали началото на пустинята, където се стаяваха нощните зверове. Изненадахме стар лъв, кафеникав звяр с черна грива. Притеснен и раздразнен, той се нахвърли върху кучетата ни и разкъса две, преди да успеем да го отпратим с дъжд от стрели и накрая с копието на Хоремхеб през устата. Слънцето се вдигна високо в небето, горещината изстискваше всичките ни сили, както и на кучетата и конете ни.
Стигнахме Оазиса на сладката трева и направихме лагер, разпрегнахме колесниците и наредихме конете в редица. Запалени бяха огньове за готвене, кошниците с храна и вино бяха разтоварени и разопаковани. Миризливата ни плячка бе преместена далече и натоварена в каруци, поръсена със сол и покрита с кожено чергило. Най-накрая всичко бе готово. Като типичен войник, Хоремхеб настоя, че все още не сме вън от опасност и дори когато ловуваме, трябва да се държим сякаш вървим към битка. Хюйи и Майа извъртяха очи към небето. Като се замисля, в този момент ние бяхме най-кръвожадните животни в пустинята: ловците, хиените от Царския кръг. Истинската работа на деня предстоеше. Измихме се в езерцето на оазиса и с благодарност приехме донесеното от слугите изстудено вино. Когато се оттеглиха, ние се настанихме по възглавниците и лорд Ай, почуквайки с дълги нокти по бокала си, привлече вниманието ни с прям въпрос:
— Жив ли е още?
Всички очи се обърнаха към мен.
— Ти все още държиш затворника Куфу, нали? — отбеляза Ай нагло. — Също и архивите на узурпатора? Всъщност, лорд Маху, изненадани сме, че не си ги предал директно на Царския кръг!
— Няма от какво да сме изненадани — отвърнах аз. — На теб ти е известно, лорд Ай, че обмислях да се оттегля от Царския кръг. Ако беше станало, щях да представя истината пред вас и да ви дам копие от всичко намерено.
Ай ми се усмихна замечтано. Хюйи и Майа сведоха глави. Рамзес скри усмивката си зад чаша вино.
— Ако се беше оттеглил, лорд Маху — прошепна Ай, — всички щяхме да се разстроим. Твоята подкрепа и силата ти, особено по време на кризи, са високо ценени. Знам, че винаги казваш истината!
— Откъде ти ще знаеш какво е истина? — озъбих се насреща.
— Истината — настоя лорд Ай. — Скъпи ми лорд Маху, ти си началник на полицията, надзирател на Дома на тайните.
— А ти си довел собствения си мъчител тук — заявих аз. — Узурпаторът и другите пленници са били подложени на разпит.
— Само празни приказки — обади се Рамзес. — Нищо особено. Неясни слухове, фантастични разкази.
— Вярвам, че той е жив — прекъснах аз Рамзес. — Мисля, че е избягал от Ахетатон — присвих очи и се вгледах в маранята над пустинята. — Някой му е помогнал и му е дал подслон в Южен Ханаан. Смятам, че знаем колкото и Мерире: останалото той е измислил, за да помогне на хетите и принц Азиру.