— Означава ли това, че полковник Небамум греши? — попита Хоремхеб.
— Не, мисля, че той казва истината. Имам пълно доверие на полковника. Един от малкото честни хора.
Хоремхеб си позволи лека усмивка.
— Ехнатон може и да живее в Южен Ханаан, но вие сами видяхте пътищата, лодките и баржите по реката. Рано или късно всички идват в Египет. Възможно е Ехнатон да се е върнал за последен път, за да види сина си или да раздаде справедливост. Изправени сме пред нещо, което може би никой от нас не разбира напълно. По този въпрос трябва или да се доверим на нашия фараон, или да се оставим в ръцете на бойните колесници на Египет.
— Какво искаш да кажеш? — не се стърпя Рамзес.
— Ние се занимаваме с власт. Ние сме господарите и управниците. Лорд Хоремхеб трябва само да вдигне ръце и ескадрони колесници, хиляди мъже тръгват под негово командване. Аз изпращам заповеди на подчинените си, управителите на Източна и Западна Тива и, освен ако лорд Ай не се намеси, те биват изпълнени. Но тук не става въпрос за власт. Ехнатон е пил достатъчно от бокала на властта и се е отвратил. В Ахетатон той повърна, прочисти се. Сега иска да бъде оставен на мира. Става дума за идеи, за духовен прелом.
— И какво ще правим? — настоя Рамзес.
— За славата на Египет — изрева Хоремхеб, — ще го убием.
— Съгласен съм — обади се Ай. — Заради Египет, за да защитим сина му, за да можем да установим истински Маат, хармония, в царството на Двете земи, трябва да го убием.
— Ами ако няма нужда? — заявих аз. — Ами ако Ехнатон не представлява проблем за нас или Египет? Защо просто не оставим гнилия плод да изсъхне на клона? Настоящите проблеми не са негово дело, а на узурпатора.
— Може да бъде използван от други — обади се Хоремхеб.
— Не мисля, че би позволил това.
— А защо е взел съкровището си? — намеси се Майа. — Ако е намерил истински мир и хармония, за какво му е съкровището?
— Не му трябва — усмихнах се, — или поне не за самия него. Но с него може да купи мълчанието, помощта и сътрудничеството на други.
— А тази кореспонденция? — дойде ред и на Хюйи. — Документите, открити в палатката на узурпатора?
Усмихнах се на Ай.
— Нищо повече от пясък на вятъра, лорд Хюйи.
— А Куфу?
— Празнословец.
Хоремхеб се стегна. Ай направи знак за тишина, докато слугите носеха плетени подноси с месо и зеленчуци, нареждаха кърпи и доливаха бокалите.
— Не се тревожи — вдигна бокал за наздравица Ай. — Заръчал съм на генерал Нахтмин — посочи той мястото, където зловещият му брат стоеше с останалите офицери и наблюдаваше внимателно случващото се — да се увери, че храната ни е, как да се изразя, прочистена от отвари и прахове.
— А аз се доверявам изцяло на полковник Небамум — усмихна се превзето Рамзес. — Помолих го да следи всичко. Е, значи можем да ядем и пием спокойно.
Огледах се. Глутницата хиени бе все още единна, но напрежението се усещаше: Хоремхеб и Рамзес се противопоставяха на Ай, а Хюйи, Майа, Пентжу и аз бяхме по средата.
— Открихме ли Мерире? — попита Рамзес с пълна уста. — Без съмнение един дебел жрец и последователите му, да не говорим за лорд Туту и групата от Бухен, биха били лесна плячка в пустинята. Искам да кажа, че доколкото разбирам, те не само са избягали, ами са взели и съпругите, слугите и децата си.
— Всяко нещо с времето си — възрази Ай. — Ще бъде организирано търсене. Ако се загубят в пустинята, проблемът ще се реши по най-добрия начин. След завръщането си в Тива ще удвоим усилията си, ще извършим истинско разследване и ще пуснем ловците.
— Трябва да бъде заловен — сръбна от чашата си Хоремхеб. — Мерире и останалите трябва да бъдат разпитани.
— Лорд Пентжу — вдигна чаша към лекаря Ай, — много си мълчалив. Превърнал си се в наблюдател на действията ни. Вярно ли е — хвърли ми бърз поглед Ай, — че лорд Мерире се е опитал да преговаря с теб? Онези, които изтезавахме, казаха, че жрецът много е държал да се присъединиш към него.
— Мерире може да поиска и звездите да паднат — отвърна саркастично Пентжу, — но това не означава, че желанието му ще се сбъдне. Що се отнася до мълчанието ми, лорд Ай, то си е моя работа. Назначен бях в този Царски кръг от фараона Ехнатон. Бях избран да пазя невръстния му син. Той е все още моя грижа.