— Той е и наша грижа — успокои го Ай. — Предлагам, ако генералите Хоремхеб и Рамзес се съгласят да останат в Мемфис и да се погрижат за делата ни на север, принцът и внучката ми да се върнат в двореца Малгата в Тива.
— Не — остави чинията си Хоремхеб.
Цялата престорена веселост от храната и лова се изпари.
— Генерале — прошепна Ай, — проблем ли виждаш в предложението ми?
— Да — отвърна вместо него Рамзес. — Защо не може принцът да остане с официалния си настойник лорд Маху или дори лорд Пентжу?
— Той е мой внук — лицето на Ай изведнъж придоби упорит, заядлив вид. — Той е наследник на трона. Предстои да бъде коронясан. Тива е градът на фараоните.
— А трябва да е Мемфис — изстреля в отговор Хоремхеб.
Погледнах Хюйи; той ми отвърна с празен поглед. Същото бе и при Майа. От това зависеше кой ще притежава властта. Който контролираше принца, в крайна сметка щеше да контролира и Египет. Спомних си разказа на Куфу — града на Атон с кошера от гробници.
— Господа — намесих се аз, — мога ли да предложа вариант? Компромис? Мемфис е на север, Тива е на юг. Между тях се намира градът на Атон, в много отношения все още процъфтяваща общност. Предлагам аз, лорд Пентжу и Негово височество принцът, заедно с принцеса Анхсенамон, да се върнем в Ахетатон. Не, не! — вдигнах ръка, за да спра протестите. — Градът е добре охраняван от моите наемници. Те са дали обет за лична вярност към мен и принца. Освен това градът е лесен за защита: построен е буквално в долчинка със скали от три страни и Нил от четвъртата. Може би би било най-добре пътищата на сушата и скалите горе да бъдат патрулирани от войските на генерал Нахтмин, а реката — от войници и морска пехота, изпратени на север от генерал Хоремхеб. Моите наемници могат да обикалят в града. За принца ще е добре да е далече от Тива, докато нещата се успокоят и старите обичаи се възвърнат възможно най-скоро. Щом това стане, принцът ще се върне в Тива, ще бъде коронясан в храма на Амон Ра и, разбира се, подобно на предшествениците си, ще извършва годишната процесия между Тива и Мемфис, за да покаже короната и властта си.
Рамзес понечи да възнегодува, но Хоремхеб го потупа по рамото. Ай изцъка с език — любимият му тик, когато мисли задълбочено.
— Разбира се — добавих аз, — градът на Атон ще бъде и идеално място за редовни срещи на Царския кръг, когато трябва да се обсъждат важни въпроси. Всички членове на Царския кръг ще имат еднакъв достъп до принца. Важни дела няма да се решават без съгласието на всички нас.
— Готов съм да приема този вариант — отсече Хоремхеб.
Хюйи и Майа моментално изразиха подкрепата си.
— Има обаче и един друг проблем — започнах и изчаках един слуга да донесе нова кана вино. — В близост до Ахетатон се намират Царските гробници. Някои от мъртвите бяха жертви на чумата. Сред тях има и членове на Царското семейство, лорд Ай, собствената ти дъщеря, царица Нефертити, сестра ти, Великата царица Тийи, сестрата на принцеса Анхсенамон и други от двора — със задоволство забелязах, че всички кимат. — Очевидно е — продължих аз, — че градът на Атон един ден ще загине, ще се отдаде на пустинята. Ние обаче имаме дълг пред боговете, а също и пред мъртвите, да се погрижим тези гробове да не бъдат осквернени и съкровищата в тях ограбени.
— Какво предлагаш? — попита властно Ай.
— Всеки ковчег и саркофаг да бъде преместен по реката в нови гробници в Долината на благородниците или в Долината на царете и това да бъде сторено възможно най-скоро.
— Това ще е голямо начинание — отбеляза Майа — и ще погълне много сребро. Пещерите трябва да бъдат отворени. Трябва да се направи тайно. Ако мародерите около Града на мъртвите научат за това, което може единствено да бъде описано като порой царски погребения в Долината на царете, любопитството им, да не споменаваме алчността им, ще се възбуди. Тези гробници — заяви той тържествено — трябва да бъдат изкопани и подготвени тайно, а ковчезите — пренасяни нощем и заровени моментално.
— И как ще стане това? — обади се Рамзес.
— Ще използваме великата победа на генерал Хоремхеб — скръсти ръце Ай. — Имаме цяла орда военнопленници. Може те да копаят. Ще им бъдат дадени достатъчно храна и вода. По-късно онова, което очите са видели, ушите — чули, и устата — изговорила, може да остане тайна.
— Ще изколиш робите? — не се сдържах аз.
— Ще бъдат отведени в Червените земи — съгласи се Ай — веднага щом завършат задачата си.