Выбрать главу

— А кой ще надзирава изпразването на гробниците в Ахетатон? — пожела да узнае Пентжу.

— Ами, лорд Маху! — засмя се Ай. — С помощта на главния придворен лекар, лорд Пентжу. Когато сте готови, ще изпратим на север баржи и ескорт. Чудесно предложение — взе една фурма и я хвърли в устата си. — В същото време ще започнем да изпразваме двореца в Ахетатон от мебелите, златото и среброто — облиза пръсти. — Толкова се радвам, че постигаме съгласие по толкова много въпроси.

— Ехнатон! — проряза гласът на Хоремхеб мълчанието. — Трябва да изпратим войски в Ханаан.

— Ще изпратим армия в Куш — възрази Майа. — Хазната е изчерпана. Лорд Хоремхеб, за да нахлуем в Ханаан, ще ни трябва армия, подготвена и осигурена за поне шестмесечна кампания. Домът на среброто не може да си го позволи. Докато не премине настоящата криза, ще имаме нужда от всеки войник от тази страна на пътя на Хор.

Думите му бяха посрещнати от одобрителен шепот.

— Може да изпратим убийци — погледна ме яростно Рамзес. — Лорд Маху?

— Глупости — отвърнах аз. — Достатъчно опасно бе в Делтата. Ще е като да търсим перла в пясъка. Това ще трябва да почака. По-важни въпроси…

И така там, насред Оазиса на сладката трева, властта на Египет бе разпределена, линиите — очертани, планът — подготвен. Ехнатон щеше да почака. Първо трябваше да обявим завръщането на стария ред, да издадем и разпратим прокламации за онова, което предстоеше. Решено бе до всеки по-голям град в Египет да бъде изпратена стела15, която да обяви, че кризата е преминала и Египет си е върнал славата. После преминахме към други въпроси: изброяването на враговете, онези, които трябваше да бъдат арестувани, глобени или изпратени в заточение. Екзекуциите щяха да бъдат минимални. Всеки от нас защитаваше приятелите си. Най-вече Майа, настоявайки да бъдат дадени пълна амнистия и прошка на Собек, който трябваше да получи отново благоволението на двора, както и висок пост в Тива. Съгласихме се. Преминахме към житниците, очакваната добра реколта, необходимостта от нови данъци, проблема с бунтовниците в Куш. Спорехме и обсъждахме, но под повърхността започна да се показва истинската ситуация. Очертаваха се три силови лагера в Египет. Първият: Хоремхеб и Рамзес и северните гарнизони, базирани в Мемфис; вторият в Тива, подчинена на лорд Ай, генерал Нахтмин и останалите от шайката на Ахмин; третият щеше да бъде съставен от принца и Пазителите на Ахетатон. За момента нещата щяха да останат така. Въпреки това, докато приключвахме и се готвехме да се върнем в Мемфис, не можех да не се запитам какво би станало, ако Тутанкамон умре? Коя от тези силни фракции щеше да вземе надмощие?

Слънцето бе залязло, пустинният вятър бе вече мразовит, когато оставих останалите от Царския кръг и се върнах с полковник Небамум в дома му в покрайнините на Тива. Посрещна ни вестоносец, облян в пот. Хвърли се пред колесницата на Небамум и издърдори набързо посланието си. Полковникът, все още замаян от предишната вечер и количеството вино, изпито при Оазиса на сладката трева, слезе, клатушкайки се, от колесницата и издърпа мъжа на крака. Накара го да повтори посланието, а аз останах седнал до Пентжу.

— Пленникът Куфу, по-рано следобед, наложи се да разбият вратата му. Обесил се е.

Забързахме към дома на Небамум. Там цареше бъркотия. В двора моите наемници вече се бяха събрали с извадени мечове. Джарка заключи принца в спалнята му и дойде да ме посрещне и да ме заведе в стаята на Куфу. Вратата бе подпряна на съсечения трегер, а вътре висеше тялото на Куфу, което се полюшваше на въже от една греда с прекатурено столче под краката. Дебелото въже бе здраво вързано около врата му, лицето бе посиняло, очите бяха изскочили, а подутият език — прехапан между зъбите. В предсмъртната болка се бе изпуснал. Трагичен, покъртителен труп, който се полюшваше едва на скърцащото въже.

— Качих се — обясни Джарка. — Един слуга му бе донесъл храна, но той отказваше да отвори!

Наредих на Джарка да свали тялото, докато аз оглеждам стаята. Уютна квадратна стая с белосани стени, дървено легло, стол, две малки маси, ракли, а в ъгъла — отрупано с възглавници малко канапе. Вратата със сигурност е била заключена, здравите резета — дръпнати отгоре, по средата и отдолу. Сега бяха строшени, както и тежките панти. Забелязах одраскванията по пода, вероятно по време на разбиването на вратата. Прозорецът бе квадратен с дебела решетка, която можеше да се изважда, но само отвътре; каменният трегер от външната страна бе с назъбена рамка против крадци. От прахта по перваза заключих, че дървената решетка не е местена. Погледнах през летвите. Стаята гледаше към занемарена част от градината с висока и дебела трева, сякаш нетърпелива да достигне висящите над нея кедрови клони. Обърнах се — Джарка полагаше трупа на пода. Огледах китките и ноктите, глезените, врата и обръснатата глава, но не забелязах никакви следи или наранявания, никакви синини или натъртвания, нищо, което да подсказва, че този жрец еретик е жертва на убийство. Въжето бе дебело и намазано с масло.

вернуться

15

Каменна или дървена плоча, обикновено по-висока, отколкото широка, поставена с погребална или възпоменателна цел, украсена с имената и титлите на покойника. Името идва от гръцки стела — стоящ блок. — Б.пр.