— Защо просто не го хвърлим в някоя яма с крокодили? — излая старият полковник. — Или още по-добре, ще накарам хората си да го изхвърлят на лешоядите в Червените земи.
— Обещах му да живее и да остане цял. Като самоубиец той ще бъде във властта на Бога на огнените ръце. Така че нека тялото му бъде балсамирано, жрецът да каже молитва, да изпее химн и кади тамян. Намерете му гробница в Некропола. Ако направиш това, полковник Небамум, дългът ми ще бъде изплатен.
— Той беше предател — използва старата египетска дума, ут-ен, за насилник Джарка.
— И се е самоубил — добави икономът. — Може би сърцето му трябва да бъде извадено и изгорено.
Огледах лицата им и осъзнах грешката си. Бях забравил, че в този дом Куфу бе заобиколен от врагове. Добри мъже бяха намерили смъртта си в Делтата, членове на ескадрона на Небамум, да не говорим за останалите.
— Какво има, господарю? — попита Джарка.
Сдържах отговора си. Щеше да се наложи да почакам. Въпреки това, застанал насред онази стая с проснатия на пода зловещ труп, бях сигурен, че Куфу е бил убит, колкото бях сигурен, че имам две ръце, макар и да не знаех кой и как го е извършил.
Помолих Джарка да се върне при принца. Небамум и хората му излязоха. Дойдоха слуги с ленени чаршафи, за да увият тялото на Куфу и да го отнесат. Веднага щом тръгнаха, направих цялостно претърсване. Сандъците и раклите бяха празни; Куфу зависеше изцяло от дрехите и сандалите, които аз му давах; всичките му останали вещи бяха иззети като военна плячка. Застанах до прозореца и погледнах през малките дупки. Единственият начин да се влезе в стаята беше да се махне решетката, но това можеше да стане само отвътре. Куфу се страхуваше и бе много подозрителен, не би допуснал никого в стаята си. Слязох долу и огледах земята под прозореца. Беше влажна. Погледнах нагоре и осъзнах, че някой бе изсипал леген мръсна вода от стаята. Нямаше човешки следи в тревата, която бе леко разместена, но можеше да е всичко.
Върнах се в стаята, издърпах леглото и махнах чаршафите. И тогава го намерих — парче груб папирус, смачкано и захвърлено. Пригладих го; беше изписано с почерка на Куфу. По средата бе написал името на принца, версията според Атон: „Тутанкатон“. Над него: „Ехнатон, Нефертити, Пентжу“, а отдолу: „Будж нет ут — Нет ер ай — ен — Хотеп.“
— Какво си искал да кажеш? — промърморих. Напрегнах паметта си: Хотеп е син на бог Птах, третия от мемфиската триада.
Сгънах папируса, прибрах го в кесията си и излязох от стаята. Обиколих къщата, минах през двора и отидох в склада. Зърнах намотаните въжета и се спрях. Без съмнение, ако Куфу бе извадил въжето и го бе занесъл в стаята си, някой щеше да го види. Или пък бе взел чаршаф от леглото и го бе увил вътре, сякаш е вързоп за пране? Взех едно въже. Беше дебело и грубо, но лесно за носене. Седнах на един стар сандък и унило си признах, че съм допуснал грешка. Всичко сочеше, че Куфу се е самоубил. Беше разбираемо. Може да не е повярвал на обещанията и гаранциите ми за бъдещето си. Същевременно знаех със сигурност, че е бил убит и това ме принуждаваше да си призная още една грешка. Куфу е знаел повече, отколкото ми бе казал. Може би е изчаквал подходящия момент, за да направи пълно самопризнание за някои други мистерии, като например защо Мерире и съконспираторите му смятаха Пентжу за толкова важен. Нима и този лекар знаеше повече, отколкото някога ни бе казвал? Какво? Нещо за здравето на принца? Станах. Какво знаеше той? Нима знаеше нещо в качеството си на лекар? В крайна сметка самият аз бях видял Тутанкамон да изпада в онзи зловещ транс, когато сякаш не чува, не вижда и не разпознава никого около себе си. На колко години е принцът сега? На седем и половина? Ехнатон бе неуравновесен както физически, така и психически и макар принцеса Хийа, майката на Тутанкамон, да ми бе приятелка, нямах никаква представа дали е страдала от нещо.
Излязох от склада и потънал в собствените си мисли, се върнах в спалнята си, където се измих и преоблякох, като през цялото време преобръщах проблема в главата си като месо на шиш. Намазах и напарфюмирах лицето и ръцете си и отидох при принца. Беше пуснал малките костенурки по пода, смееше се на тромавата им походка и приканваше Джарка да се присъедини към играта му, само че неговият пазител седеше на един стол, унесен в мисли. Тутанкамон скочи на крака, хвърли се към мен и зарови лице в робата ми. Клекнах.
— Ваше височество, много добре изглеждаш.
— Спа до късно — обади се Джарка. — Събуди се, когато тръгвахте на лов, а после заспа отново.