— Чу ли, че милорд Патийски е починал съвсем неочаквано преди два дни? — колкото се може по-небрежно попита Гозмо, бършейки чашите за бира и без да поглежда навъсеното ми лице.
— Наистина? — изразих аз искреното си удивление от неочакваната смърт на иначе здравия като бик херцог.
Удивлението ми изобщо не заблуди Гозмо, но той не се издаде и продължи да търка чашите, сякаш нищо не се е случило.
— О, да. На сутринта слугите го намерили с разкъсано гърло. А гаринчът, който охранявал богатството му, се чешел постоянно и не обръщал внимание на хората.
— Наистина ли? — изумих се аз. — Кой би си помислил, че там може да има гаринч. На мен лично никой не ми е споменавал.
Кръчмарят пропусна укора ми покрай ушите си. Той можеше да се преструва на напълно глух, и трябва да отбележа, че понякога му се получаваше доста добре.
— Както обикновено? — попита.
— Да. Масата ми свободна ли е?
Гозмо кимна и аз тръгнах в полумрака покрай крещящите с пълно гърло пияни спекуланти и покрай пеещите на сцената полуголи момичета към малката самотна масичка. Седнах с гръб към стената и срещу входа на заведението. Какво да се прави, навик, придобит с годините. Пред мен като с магия се появи чаша тъмна бира и чиния със запечено в кашкавал месо. Какво да кажа, понякога готвачът на Гозмо получаваше просветление и тогава ястията му с нищо не отстъпваха на тези от кухнята на някой барон или херцог. Всичко това го сервира очарователна прислужница, която весело ми намигна, но виждайки вечно навъсената ми физиономия, се фръцна и тръгна към кухнята, въртейки сърдито задника си, с което събра възхитени погледи от съседните маси.
Не ми беше до неоспоримите й прелести, време беше да се зария дълбоко на дъното. Градът щеше да избухне.
С петнадесет жълтици един селянин спокойно би изкарал почти година, но за мен тази сума не беше много голяма, а и в следващите два месеца изобщо не трябваше да помислям за работа. Все някой ще свърже смъртта на херцога с изчезването на статуетката и тогава ще започне масово преследване на крадци из целия Авендум. Като нищо можех да изгоря покрай другите. Ако ме хванат, разбира се. Силно се съмнявах в способностите на подчинените на Фраго Лантен, всъщност изобщо нямах добро мнение за стражите.
Преди още да успея да отпия от тъмното пиво, пред масата изникна блед мършав субект и безцеремонно седна на стола срещу мен. Лично аз виждах този младеж за първи път.
— Да не би да съм ви поканил? — попитах колкото се може по-безразлично.
Този тип веднага не ми хареса. Неговата бледност и мършавост навеждаха на мисълта, че е вампир, но аз, разбира се, грешах. Вампирите не съществуваха. Неканеният гост беше човек. И то опасен човек. Спокойни уверени жестове, нито едно излишно движение, очите му гледаха студено, проницателно и оценяващо. Всичко това подсказваше, че моят съсед е много, ама наистина много опасен. Прииска ми се да посегна към арбалета си. Но се отказах. Можеше да има много причини за появата му. Дали просто не е решил да поговори за времето? Неканеният гост усети мимолетното ми напрягане и се усмихна иронично:
— Ти ли си Гарет?
— Може би — свих рамене и отпих от бирата.
— Помолиха ме да ти предам нещо…
— Да не би пари? — показах искрена изненада аз.
— О, не — бледият нямаше намерение да влиза в словесна престрелка. — Трябва да ти предам, че Маркун не е доволен.
— Откога наемни убийци предават съобщения от главата на гилдията на крадците? — рязко попитах аз и оставих чашата. — Или гилдията на убийците се е сдушила с гилдията на нощното братство?
— Това не е твоя работа, Гарет — бледият изобщо не трепна, че се досетих какъв е. — Маркун за последен път ти предлага да влезеш в гилдията и да си платиш членския внос.
Ех, тези гилдии! Кралят си затваряше очите за гилдията на крадците и гилдията на убийците. Поне през повечето време. Официалните власти не пипаха тези съмнителни организации, така че те си бяха явни и плащаха данъци. И трябва да отбележа, че от гилдиите в хазната постъпваха огромни данъци. Наистина огромни. Почти половината от заработените пари на крадците и убийците. Точно поради тази причина аз не бях в гилдията. Защо някой ще подарява пари, спечелени с почти честен труд? Въпреки че, например, в съседна Исилия тези гилдии бяха забранени. В тамошната хазна и така си тече злато от гномите от Стоманените шахти.