Выбрать главу

— Жалко, че ще го разочаровам — усмихнах се колкото може по-гадно.

Гарет-сянката, майсторът-крадец, за когото в Авендум се носеха легенди и който никога не е бил залавян от стражите, не иска да се присъедини към гилдията на крадците в града.

— Аз съм свободен ловец. И с нищо не съм задължен на Маркун. Той и така е захапал всички крадци в Авендум, нямам намерение да се подчинявам на този разплут джебчия.

— Добре — бледият изобщо не се разстрои от отказа ми и все така безразлично ме гледаше в очите. — Това ли е последната ти дума?

Кимнах, показвайки, че разговорът е изчерпан. През шума и врявата в заведението ухото ми долови тихото щракване на опъната пружина. Отново погледнах към убиеца. Ръцете му вече бяха под масата. Това беше останало незабелязано от мен и още веднъж говореше, че Бледия е професионалист от висока класа.

Мда. Скъперникът Маркун този път не на шега беше развързал кесия, за да наеме един от най-добрите убийци. Бледия, както продължавах да го наричам, беше най-подходящият избор дори и само поради факта, че никога не го бях виждал и нищо не бях чувал за него.

Отпуснах се и се постарах да не правя резки движения. Да скоча внезапно не си струваше, още повече, че не знаех какво държи Бледия под масата. Арбалет като моя или нещо още по-лошо?

— Прощавай, Гарет — каза Бледия, макар да не вярвах, че този младеж ще го мъчи гузна съвест. — Нищо лично, просто бизнес. Надявам се, че разбираш.

— Явно си глупак, щом се каниш да ме пратиш при Сагот в заведението на Гозмо.

— Какво говориш. Просто изведнъж ще се окажеш пиян, а аз, като твой най-добър приятел, ще ти помогна да излезеш. За разходка на чист въздух.

Сънотворно, значи. Настръхнах в очакване на удара. Пипнаха крадеца!!!

Но, както винаги, щастливата ми звезда се намеси и улучих шестица. В „Нож и брадва“ настъпи оглушителна тишина. Певицата млъкна, секнаха пиянският смях и оживените разговори. Истинска гробна тишина в цялото заведение. Погледнах към входа и явно очите ми са станали квадратни от изненада, защото дори и професионалист като Бледия направи това, което е абсолютно забранено за един професионалист. Обърна се да види какво става.

До входа на кръчмата стояха към двадесет души от градската стража. В ръцете си стискаха алебарди, явно бяха готови да ги използват, ако някъде се мерне нож. Личеше се, че не са от пристанищните мързеливци, а стражи от Вътрешния град. Твърде охранени и спретнати. С такива шега не бива. И дори охранителите, за чийто майки спокойно можеше да се твърди, че са имали вземане-даване с тролове, се отдръпнаха встрани, пропускайки неканените гости в светая светих на крадците. Сигурно се беше случило нещо много важно, за да решат стражите, на които Гозмо редовно плащаше да не забелязват малкото му заведение и неговите клиенти, да дойдат тук. Пред цялата тази оранжево-черна тълпа стоеше не друг, а самият началник на градската стража — барон Фраго Лантен. Погледът му внимателно опипа смълчаното помещение, пробяга по масите в търсене на нещо, вгледа се в полумрака, където стояхме аз и Бледия, отмина ни, а после отново се върна към нашата маса и се впи в мен. Баронът кимна на себе си и се насочи право към мен.

— Вино — подхвърли, минавайки покрай пребледнелия Гозмо, който най-накрая остави и без това чистите чаши на спокойствие.

— Вед-днага, уверявам ви, ваша милост. От най-хубавото — заекна кръчмарят, отърсвайки се малко от шока, че такъв човек е посетил скромното му заведение, и гракна на прислужничките.

Те веднага се размърдаха. Глъчката се възобнови, но напрежението и предпазливостта се усещаха в цялата зала. Девицата отново запя нещо с треперещ глас, като постоянно поглеждаше към барона. Десетки очи проследиха вървящия към масата ми дребен човек, който можеше по всяко време да вкара всеки, който не иска да живее според закона, в Сивите камъни — най-суровия и страшен затвор на северните кралства.

— Не бързай да се радваш — изсъска Бледия и незабелязано прибра нещо под наметалото си. — Ще имаме време за дълъг разговор с теб, Гарет.

— А ти си не само убиец, но и садист, ако разговорът ще е дълъг. Не се обиждай — подиграх му се аз, но Бледия вече беше изчезнал, разтваряйки се в полумрака, сякаш изобщо не е бил тук.

Тихо въздъхнах и избърсах изненадващо потните си длани.

— Гарет? — попита баронът, заставайки пред мен.

Погледнах нисичкия жилав човек, облечен в оранжево-черната униформа на стражата в Авендум. Вярно, камизолата му беше доста по-скъпа, отколкото на обикновен страж, за нея бяха използвани доста повече кадифе и други тъкани, а за тънката и изящна кама от Филанд спокойно можеше да се купи заведение, подобно на „Нож и брадва“.