— Мислиш ли? — прониза ме закъсняла догадка.
— Разбра го най-накрая!
— Те са призовали бурята ли? Но за какво?
— Мракът ги знае защо! — уморено каза Кли-кли. — Аз нищо не усещам. Нито следа от шаманство. Но Котката го развълнува тая буря и си помислих: дали пък не са се погрижили за това нашите познати-неприятели?
— Много ми се иска да чуя, че не си прав!
— Знаеш, че и аз искам същото — каза шутът.
Междувременно Котката свърши да обяснява нещо на Миралисса. Тя погледна към Алистан и той решително кимна.
— Какво се е случило? — Чичо не можеше да си намери място.
— Хайде да приближим и да попитаме — мъдро предложи Арнх.
По време на пътуването в нашия отряд се беше установил някакъв ред на придвижване. Начело винаги яздеха Алистан и елфите. Те разговаряха на свои си, интересни само за тях теми и вземаха решения по важните за отряда въпроси. Дивите общуваха в своя си кръг, стараейки се да не се месят в разговорите на елфите и Маркауз. За възможността да ги заговориш по пътя просто ей така, без някаква причина, не можеше и дума да става. Единствено Змиорката водеше обширни беседи с Ел. Не, воините не страняха и не избягваха върхушката на нашия отряд, просто смятаха, явно изхождайки от опита на дългогодишната си служба, че всеки е длъжен да гледа своята си работа и няма какво да занимава командирите си с глупости. Ако трябва — ще го извикат. Пък и самите Диви бяха разбити на малки групички по време на пътя. Дали по интереси или по известни само на тях симпатии един към друг. Но това си беше съвсем естествено — по време на пътуването е твърде сложно да яздят в една плътна група. Медения и Чичо, Змиорката, Котката и Арнх, Халас, Делер, Мармота, аз и Кли-кли, Гръмогласния и Фенерджията. Макар че Кли-кли единствен от всички се носеше на Перце от началото до края на отряда и обратно, успявайки да разговаря с всички по сто пъти на ден.
Лично на мен ми бяха безразлични тези правила, но така се получи, че попадайки в компанията на Мармота, гнома и джуджето, с които доста здраво ме свързваше нощта в двореца на Сталкон, започнах да се придържам към тяхната група.
На предложението на Медения да се приближим и да разберем всичко не му беше писано да се осъществи. Миралисса сама се приближи към нас:
— Котката казва, че наближаващата буря има изкуствен произход.
— А по-просто? — жално попита Гръмогласния.
— Какво толкова не разбираш?! — удиви се Котката. — Тези облаци са ги направили с магия, дървена главо!
— Шаманите ли? — попита Фенерджията и погледна с упрек Еграсса.
Разбира се, Мумр считаше, че работата на Еграсса с лъка не е била достатъчна в онази гора, където слугите на Неназовимия са се опитвали да правят магия. Ако Мумр беше на мястото на елфа, не би пропуснал възможността да развърти както трябва тежкия биргризен.
— Може да са шаманите, а може и да не са — сви рамене Котката. — Но че това е магия, мога да гарантирам.
— Точно шаманите са, няма кой друг! — въздъхна Кли-кли.
— И как да се спасим от това? — подръпна мустаци Маркауз.
— С нищо не мога да помогна — Миралисса безсилно разпери ръце. — Тук моето майсторство е недостатъчно. Аз дори нищо не усещам.
— Това е магия за време. А стихията на дъжда е доста нестабилна — промърмори Котката.
— Какво там си шепнеш? Говори нормално! — не издържа Халас.
— Учили са ни… — Котката за миг се запъна. — Учили са ни, че магията за дъжд, създадена с шаманство, е нестабилна. Тя съществува в рамките на четири, е, може би пет часа, и е силно зависима не само от майсторството на шаманите, но и от природните явления. Например, от вятъра.
— Искаш да опиташ да се измъкнеш от облаците ли? — Ел бе един от първите, прозрели замисъла на Котката.
— Аха. Вятърът сега духа точно на югозапад, а ние ще препуснем на югоизток. Може и да се разминем с бурята.
— Дали? — изсумтя Медения. — Нея някой сякаш я е подгонил! Гледай как се носи!
Неволно още веднъж погледнах към застигащата ни стихия.
— А на какво е способно това облаче? — неволно се изтръгна от мен.
— На нищо — отговори Еграсса вместо Котката.
— Тогава от какво се готвим да бягаме? — изпревари ме с въпроса милорд Маркауз.
— От това, което се опитва да скрие този облак — с крайно неприятен глас му отвърна Миралисса.