Коридорът завиваше под прав ъгъл. Завих зад ъгъла и се сблъсках лице в лице с хлапе, носещо към кухнята поднос с мръсни посуда. Подносът, естествено, се обърна и всичко от него падна с трясък на пода.
Сагот! Върви ми като на гоблин, попаднал в лапите на орки!
Момчето отскочи, изненадано се втренчи във високия тъмен силует, с който току-що се беше сблъскал, и издавайки сподавен вопъл на полузадушено кученце, хукна по коридора.
— Краде-ец! Убие-ец!
Х’сан’кор да ме убие!!! Така ще събуди цялата къща!
На бегом измъкнах ножа и хукнах след слугата. Успях да го догоня едва в края на коридора — младежът бягаше доста бързо. Премерих се и го ударих по главата с дръжката. В тази работа най-важното е да не се прекалява. Че от загубил съзнание слугата ще стане покойник. Младежът се свлече и аз го подхванах, не позволявайки на тялото да падне на пода. И какво да правя с него сега? Не бива да го оставям в коридора, може някой лунатик, на който не му се спи, да се спъне в него?!
Държейки момчето под мишници, аз внимателно бутнах най-близката врата. Празно. Чудесно! Натъпках безчувствения слуга в шкафа и старателно затворих вратата на стаята. До сутринта ще се свести и ако е умен, ще си мълчи.
А-ха. Ето и стълбите, водещи от крилото на слугите към херцогските апартаменти. Да се кача по тях беше въпрос на минута и ето че се озовах пред тежките дъбови врати в крилото на херцога. Естествено, заключени, но това вече беше въпрос на техника.
Коридорът в това крило, както и цялата сграда, беше мрачен и пуст. Богато украсени стени, в нишите мраморни статуи на дванайсетте бога, врати, водещи към различни стаи, и коварен под от плочи исилийски мрамор6, върху които стъпките ставаха неестествено силни и звънки. Дори и глухите в другия край на града ще ги чуят.
Проклятие! Само да можех да летя! А трябваше да мина през целия коридор — спалнята беше в самия край на крилото. Наложи се да използвам всичките си дадени ми от Сагот умения, за да не вдигам шум. Вратата на спалнята, мяркаща се в далечината, бавно се приближаваше.
Зад гърба си чух изръмжаване.
Изтръпнах и замрях с вдигнат над черно-белите мраморни плочки крак. Внимателно обърнах глава, очаквайки да видя отзад тридесет и три хиляди демона на мрака. Тях, за щастие, ги нямаше. Имаше само един гаринч. Гледаше ме втренчено със светлите си очи с пределно ясни намерения.
Колко безшумно се беше приближил! Дори звънящият мрамор не го беше издал.
Вътрешно изстинах. Когато ми връчваше Поръчката, Гозмо нищичко не спомена за това, че в къщата на херцога живее такова същество. Сега вече загазих!
Гаринчите обитаваха далеч на юг, в степите на Унгава, почти на границата с горещия Султанат. Тези същества бяха прекрасни пазачи на домове, особено ефикасни срещу хора като мен. Да се снабдиш с живо бебе гаринч беше неимоверно трудно, почти невъзможно, затова цената им беше просто огромна. Казват, че съкровищницата на краля се охранява от две такива създания.
Звярът отново изсумтя, втренчен предпазливо-въпросително в сянката, където бях притаен аз. Представляваше огромен като теле плъх със змийски люспи вместо козина, с великолепен набор от зъби, способни да разкъсат рицар в броня, и две бели очища. Изключително труден за убиване, разбира се, ако не сте магьосник.
Гаринчът все така предпазливо гледаше към мястото, където аз тихичко се обливах в пот. За мой късмет съществото явно току-що беше дошло и не ме бе забелязало в сянката. Звярът постоя още минута, още веднъж изсумтя, усещайки натрапник, но без да може да разбере къде се беше дянала тази предпазливо прокрадваща се сянка, и с бавна късокрака походка се отправи в посока отворената врата, водеща към крилото на слугите. Голяма веселба ще е сутринта, когато се установи липсата на няколко стражи!
Нормално вратата към крилото на слугите би трябвало да е заключена, за да не може съществото, явно пускано да обикаля етажа нощем, да изяде някой. Но аз небрежно оставих вратата отворена и малко се притесних за здравето на нищо неподозиращите спящи. Впрочем, слугите може пък да имат амулет против гаринчи?
Още веднъж си поех дълбоко дъх и махнах пръста си от спусъка на арбалета, който някак от само себе си се беше озовал в ръката ми. Размина ми се. Но трябва да съм нащрек, съществото може да се върне по всяко време, особено ако стражите не са му стигнали.
6
исилийски мрамор — добива се в южните разклонения на Стоманените шахти. Когато ходиш по такъв камък, се поражда оглушително ехо. Основно се използва за защита от крадци или убийци, а може и просто за красота, макар че тогава ще трябва да се изтърпят неприятните звуци