Минавайки покрай мен, единият от стражите ме погледна навъсено изпод вежди. Аз му се усмихнах радостно, сякаш исках да кажа: виж, драги, колко мирен и учтив човек съм. Стражникът изсумтя нещо нелицеприятно под нос, стисна по-здраво алебардата в ръка и побърза да догони другарите си. Аз се ухилих. Това са просто стражи от Пристанищния град, те за всичко си затварят очите, дори и за човек, под чийто плащ си личат очертанията на миниатюрен арбалет, чието носене, честно казано, е абсолютно забранено за обикновените граждани в града. Ако ме погледнат стражите от Вътрешния град, изобщо не бих и помислял да се усмихвам. Минимум две златни монети, за да може служителите на реда да забравят лицето ми до следващата ни среща.
Аз все казвам — Вътрешен град, Пристанищен град. Само жител на Авендум може да разбере всички тези имена на столицата, разпростряла огромна мрежа от улици и квартали на територия от няколко левги, а новодошлият, разбира се, няма да се оправи и ще се обърка. Исторически столицата беше възникнала на брега на Студено море, в северната част на Сиала. От птичи поглед градът представляваше огромен триъгълник. Основата му опираше в оловно-сивото и сурово Студено море, а другите две страни се оформяха от високи мрачни стени, с разположени на равни интервали страховити стражеви кули. Имаше осем градски порти — по четири от двете страни на триъгълника. Третата страна беше защитена от морето и от масивен форт, оборудван с оръдия на вечните врагове на джуджетата — гномите. Гномите не обичаха особено морето, но любовта им към златото беше по-силна от неприязънта към солената вода. Сега фортът надеждно защитаваше града откъм морето и мирануехците вече не смееха да атакуват с коритата си снабдената с десет оръдия мрачна грамада.
Казват, че при трите нападения над столицата, случили се за последните триста години, нито една врата не е била превзета. Но какво ли ще се случи, ако армията на Неназовимия, която в момента се надига и излиза от многовековната си самоизолация в Безлюдните земи, опита със своите огри и великани да атакува сега? А и момчетата от Рачешкото херцогство ще помогнат на враговете ни. Какво пък, ще поживеем — ще видим, някои особено хазартни или откачени типове вече правят залози колко врати ще устоят на студената ярост на снежните огри и на силата на великаните от тундрата.
Извън стените се простираше Предградието. Стотици малки къщички от дърво и камък, в които се приютяваха всички, за които не достигаше място в града или които просто нямаха пари и възможност да се заселят там. Зад портите бяха къщите на гражданите от средната класа, или Външният град. След тях се намираше Вътрешният град. Той беше опасан с допълнителна стена (на няколко пъти ми се налагаше да минавам през нея, когато някой особено старателен патрул решеше да провери спринтьорските умения на стария Гарет). Вътрешният град беше изцяло за аристократи, важни клечки и магове. Там можеха да се изкарат големи пари, но и вероятността да станеш история също беше голяма. Във Вътрешния град се намираше и дворецът на краля. От страната на морето във Вътрешния град се врязваше градът на Занаятчиите и кварталът на Маговете. Магазинчета, ковачници, кожарни, пекарни, магически магазинчета, библиотеки, храмове на божества и така нататък. Съвсем близо до морето се намираше Пристанищният град. Тук беше пристанището, където акостираха кораби от цял свят. Също така в тази част на града имаше улици, където не се препоръчваше да ходиш без броня и надеждна охрана. Особено през нощта. Всичко, което казвам, е само една малка част, една капка в морето от мръсотия, защото в нашата столица имаше още стотици квартали и места. В някои живееха само магове, в други — джуджета, които не се бяха скарали с хората след сключването на договора им с гномите. Има и Закрита територия, заобиколена от висока и пропита със защитна магия стена. Никой не знае какво става зад нея.
Закритата територия е в непосредствена близост до Пристанищния град. Тя се появила в резултат на някакво проклятие преди около триста години. С това проклятие не могъл да се справи нито един маг в кралството. Осъзнавайки, че всичките им прехвалени огнени топки и други палячовщини изобщо не действат на черната магия, маговете оградили прокълнатата част на града с магическа стена. Имаше слухове за оживели мъртъвци в Забранената част, а и за други страшни същества, но нямаше смелчаци, които да проверят тези истории. Най-малкото аз никога не бях чувал за такива.