Пусна оръжието и се обърна към Травис. За момент той не бе сигурен дали очите й са на човешко същество. После погледът й се спря върху мъртвия й баща, увиснал на ремъците, и съмненията на Травис се изпариха.
Тя отиде до бора и се свлече до вързания труп, притисна лице в неговото, без да обръща внимание на кръвта. Отново заплака, този път тихо.
Травис отново се заслуша в далечния рев на моторите. След тридесет секунди те замлъкнаха.
8.
Травис очакваше, че ще му се наложи деликатно да сложи край на тъгуването на младата жена. Трябваше да се махнат оттук и да намерят позиции, от които да убият другите двама, когато се върнат.
Тя обаче остана при баща си само минута, след което стана, взе отново ножа и преряза ремъците му. Положи го внимателно на земята и се огледа тревожно.
Травис я разбра.
— Къде да го занеса?
Погледът й се спря върху гъсто растящите борове, където се бе крил той.
— Там.
Травис коленичи, вдигна трупа и го понесе към дърветата. Положи го в най-гъстите шубраци, после зачака мълчаливо. Жената стоеше и гледаше тялото.
— Трябва бързо да се махаме оттук — каза тя след малко. — Веднага щом убием двамата, които заминаха с бъгитата.
— Значи има и други освен тях?
— При това много. — Тя кимна към лагера. — Обаждаха се на всеки час по сателитен телефон. Когато ги потърсят пак и никой не отговори, ще разберат, че е станало нещо. И ще пратят хеликоптер с подкрепления.
Пое рязко дъх, погледна за последен път баща си и се обърна към лагера. Травис погледна дясната й ръка. Клампата, с която мъчителят й бе разделил трицепса, все още беше на мястото си, отворът бе цели два пръста и пълен с черни съсиреци. Виждаше се и нещо, което можеше да е само инфектирана тъкан.
Пейдж забеляза втренчения му поглед, обърна ръката си и също погледна разреза. По реакцията й Травис разбра, че го вижда за пръв път. Понесе го добре.
— Не бих махнал клампата без доктор — каза Травис. — По-добре е инфекцията да не остава без достъп на въздух.
— Не мисля, че в скоро време ще намеря доктор — отвърна тя, но не направи опит да свали клампата.
Излезе на поляната и тръгна към лагера. Травис я последва.
— Не можете ли да използвате сателитния им телефон и да потърсите помощ? Да повикат военните или някакви други части, които могат да пратят хората ви?
Тя поклати глава.
— Използваха шифър, за да се обаждат. Ако разбирах от техника, можеше и да се справя, но не разбирам. Какво е разстоянието до най-близкото населено място?
— Осемдесет километра. — Травис кимна към бъгитата. — Можем да изминем около две трети с едно от тези, като заобиколим някои хълмове. После обаче има река, която може да се пресече само по дървени мостчета. Ще трябва да оставим бъгито и да продължим пеша. Сигурно ще ни трябва цял ден, за да стигнем Колдфут.
Тя се замисли. Изглеждаше по-скоро загрижена, отколкото обнадеждена. Погледът й мина покрай него към откритата долина и хребетите зад нея, сякаш ландшафтът бе ешафод. Травис си представи как вървят цял ден по предимно гол терен, преследвани от въоръжени мъже в хеликоптер. По изражението на младата жена личеше, че и тя си мисли същото.
— Ще стане лошо — каза тя. Погледа още малко, след което се обърна към Травис. — Аз съм Пейдж. Благодаря, че ми спаси живота.
Двамата се връщаха. Двигателите бяха заработили преди минута и двете бъгита вече се виждаха на около километър и половина от тях.
Травис беше заел удобна позиция до един бор. Пейдж бе при съседното дърво, държеше карабината с лявата ръка — не по свой избор — и я подпираше на един клон. Ранената й ръка висеше отпусната.
В тишината на поляната далечният рев на двигателите приличаше по-скоро на бръмчене на насекомо. Дори вятърът в клоните бе по-шумен. Също и дишането на Пейдж — повече пъшкане, отколкото поемане на дъх.
Травис се запита що за решимост трябва да има човек само за да стои на крака след онова, през което бе минала тя. После си зададе въпроса за залога, подхранващ тази решимост, и каза:
— Тревожиш се за нещо много повече от собственото си оцеляване.
— Да — отвърна Пейдж, без да сваля очи от мерника.
— Искам да знам за какво става въпрос — каза той. — Видях стоманения контейнер в самолета. В бележката на Първата дама имаше и подробности, но не много. При всички положения ще ти помогна да стигнеш до Колдфут, но щом ще рискувам да бъда убит заради нещо, искам да знам какво е. Не мисля, че искам твърде много.