Тя го погледна безизразно.
— Какво е Тангента? — попита Травис. — И какво е единица Пролом, по дяволите?
Погледът й се задържа върху него още малко. Бръмченето на двигателите се приближаваше. Тя отново опря буза на приклада и се прицели. Травис също погледна през мерника. Неприятелите все още бяха на около километър и тъкмо започваха да се очертават по-ясно. Нямаше опасност да ги забележат, тъй като зад тях беше тъмната гора и лагерът.
— Тангента е организация — каза Пейдж. — Цялата ни дейност се върти около Пролома. Пазим го. Контролираме го. А Проломът е… нещо много трудно за описване.
— Днес съм по-отворен за нови знания от вчера — отбеляза Травис.
Минаха няколко секунди. Пейдж явно обмисляше какво да каже. Травис вече виждаше отблясъците по хромираните кормила на бъгитата.
— Чувал ли някога да описват нещо като най-странното на този свят? — попита Пейдж. — Двуглава змия, резен картоф, който прилича на Джордж Вашингтон, неща от тоя род?
— Разбира се.
— Дори и със строго научни термини и без преувеличения, Проломът е най-странното нещо на света. — Замисли се за момент, после продължи: — Това е източник. Източник на технологии. Получаваме неща от него. Зная, че звучи смътно, но не мога да го кажа по-ясно. Не само защото това ще означава измяна, но и защото никога няма да ми повярваш, освен ако не го видиш със собствените си очи.
Травис я гледаше как закрепва по-добре карабината и присвива лявото си око. Двамата бяха на повече от петстотин метра от тях, прекалено далеч за сигурен изстрел. Тъкмо се канеше да й каже, че когато приближат, той ще се погрижи за левия, а тя да се заеме с десния, когато карабината й изтрещя в тишината като малка гръмотевица. Левият ездач трепна — Травис видя кръв в центъра на гърдите му — и клюмна настрани, като завъртя кормилото толкова рязко, че машината поднесе, преобърна се и го изхвърли като експериментален манекен. Какъвто всъщност си беше. Още преди той да падне на земята, Пейдж стреля отново и горната половина на главата на втория ездач изчезна. Той остана в бъгито си още пет секунди, след което се прекатури назад и падна. Машината продължи още трийсет метра и спря с ръмжащ двигател.
Пейдж гледаше улучените. Физиономията й беше навъсена. Ако Травис разчиташе правилно погледа й, не беше доволна от резултата.
— С оптически мерник съм по-добра — каза тя.
Опря карабината на дървото, обърна се и тръгна към лагера. Разхвърли вещите на убитите — сред тях и малка лопата, с която беше копано — и разкри квадратна стоманена плоча със страна четиридесет и пет сантиметра и дебелина около сантиметър. Повдигна я със здравата си ръка и я обърна. Под плочата имаше дупка. Беше дълбока и от мястото, на което стоеше, Травис не можеше да види дъното й.
Онова, което привлече вниманието му най-напред, бяха пораженията върху опакото на плочата — тъмносиня корозия и едва видимо изкривяване там, където металът бе покривал дупката. Поражения от излъчване, причинени от невидимото нещо на дъното.
— Всеки предмет, който получаваме от Пролома, се нарича единица — каза Пейдж. — Този е означен като Шепот и е страшно опасен. Човекът, който изпрати тези хора, иска да го вземе. Ако успее… — Тя замълча, погледна Травис, после пропъди онова, което се въртеше в главата й, и коленичи над дупката. — Не може да успее. Не е толкова просто.
Завря ръка в дупката почти до рамото си и извади голяма колкото юмрук сфера — тъмносиня, блещукаща като шанжан. Травис никога не бе виждал подобно нещо.
Явно това бе предметът от окачения стоманен куб в самолета.
За момент Пейдж го гледа със смес от отвращение и страх, сякаш беше пръчка отработен уран, пропиващ костите й със смъртоносна радиация. После присви очи и сякаш се съсредоточи върху нещо извън това ирационално чувство.
Травис усети, че каквато и заплаха да представлява това нещо, опасността не е просто от физическия риск да го държиш. Или поне не пряко.
— Да не искаш да кажеш, че Проломът е някаква лаборатория? — попита той. — Място, където се правят подобни неща?
Тя поклати глава.
— Не е лаборатория. И не ние сме построили това нещо.
— Ние американците ли?