И след тази секунда разбра, че ужасно греши.
Шоу трепна — Травис бе сигурен, че трепна, макар трепването да бе погълнато от мълниеносното движение след него, когато той рязко вдигна карабината и изстреля пет-шест куршума в хеликоптера, на трийсетина сантиметра над гумата.
Куршумите се забиха в метала. Нямаше кръв. Нито писъци.
— Отваряйте си очите за оръжие, във всички посоки! — извика Шоу, вече тичаше по отъпканата земя към хеликоптера. Мъжете около Травис насочиха оръжията си навън. Направиха го моментално и без маене, сякаш бяха тренирани за подобна ситуация. Травис бе убеден, че е така. Дори пилотите, които също бяха излезли навън, бяха извадили пистолетите си и оглеждаха внимателно рехавите дървета наоколо.
Шоу се метна през вратата на хеликоптера и размаха карабината вътре с широки движения. Не толкова се целеше, колкото опипваше, подобно на слепец, чийто живот зависи от това да открие плячката си. Очите на Травис веднага откриха дръжките, които врагът би могъл да използва, за да се прехвърли в хеликоптера, без да докосва земята.
Шоу не откри нищо.
Върна се при вратата. Погледът му се спря върху пръстта долу и замръзна. Травис разбра защо — земята под изхода бе изпотъпкана от собствените им крака. Следите бяха много и се застъпваха, водеха от голата земя към тревата. Сред тях можеше да са отпечатъците и на врага.
— Мамка му… — прошепна един от мъжете.
Ругатнята бе пропита с ужасно много страх за такъв кален боец и каза на Травис всичко, което трябваше да знае за бедата, в която се намираха.
Имаше секунда да си помисли за това, преди единият пилот да получи куршум в главата. Нямаше изстрел — чу се само звукът от удара, сякаш се разцепи дъбова дъска, след което човекът рухна на земята, вече мъртъв. Останалите се развикаха и заобръщаха оръжия и погледи във всички посоки. Шоу скочи от хеликоптера и затича към хората си, крещеше им да млъкнат. Вторият пилот се оглеждаше, онемял от страх. И тъкмо когато Травис също направи връзката, пилотът получи куршум право в лявото око; входната рана бе обърната право към Травис, така че куршумът сигурно бе минал над рамото му.
— Накъде? — изкрещя Шоу.
Травис посочи зад себе си и в следващия миг светът потъна в трясъка на автоматичната стрелба.
Пръснаха се във верига. Травис застана зад тях. Червените трасиращи куршуми образуваха клин в долината на шейсетина метра на север.
Шоу изкрещя да се пръснат още и в същия миг един куршум го улучи в гърлото и излезе от врата, като остави дупка колкото юмрук. Шоу падна, драскаше с пръсти към яката си.
Мъжете нарушиха строя, тичаха и стреляха едновременно. Един се наведе, грабна карабината на Шоу и я метна на Травис.
После той тичаше с тях — с половината, която бе поела в тази посока. Тичаше към лагера и през него, а умът му едва сега започваше да схваща онова, което тялото му вече беше решило.
Дървото изпъкваше като обелиск, стволът му бе приблизително два пъти по-дебел от околните. Той спря и го заобиколи, разравяше с крак игличките, за да оголи мястото, където Пейдж бе запълнила дупката.
Един от мъжете изкрещя и рухна. Завика за помощ, но секунди по-късно кръвта заклокочи в трахеята му и го задуши.
Травис хвърли карабината, падна на колене до дупката и започна да рови с голи ръце. Почвата бе мека, тъй като дупката беше изкопана само преди ден и половина, но…
Не напредваше бързо. Никак даже.
А убиецът знаеше, че предметът е заровен тук. Травис бе издал местоположението му на висок глас, точно до хеликоптера.
Чу ново попадение на около шест метра отляво, обърна се и видя как един от хората продължава да лети напред по инерция, но с липсваща горна част на черепа. Рамото му се закачи за едно дърво и тялото се завъртя около него и се свлече при корените.
Травис зарови още по-бързо. Изведнъж ушите му започнаха да усещат пулса на кръвта през сънните му артерии. Защо я чуваше точно сега?
И изведнъж разбра — стрелбата бе спряла.
Спря да рови и вдигна глава.
Всички бяха мъртви.
16.
Ръцете му отново вдигнаха карабината на Шоу. Дланите му бяха целите в глина и едва успя да пъхне пръста си в скобата на спусъка.
Единствено лекият ветрец шумолеше в настъпилата тишина. Най-тънките клонки се полюшваха.
Какво беше извикал Шоу? Отваряйте си очите за оръжие. Дали оръжието на убиеца щеше да се вижда?