— Ето така.
Емили го целуна, желанието й бе почти осезаемо, дъхът й се смесваше с неговия; отдръпна се от него само колкото да смъкне ризата си през главата.
— Улучи го с три от общо дванайсет изстрела, ако това се чудиш.
Толкова прекрасно. Нямаше значение какво казва. Гласът му беше напълно достатъчен. И какви ги мислеше Пейдж? Кой човек с ума си би пуснал това нещо? Това чудесно нещо.
— Третият куршум улучи ключицата му и мина надолу под ъгъл четиридесет и пет градуса. Точно за да пръсне шести и седми прешлен. Ох и половина. Не е дори в шок; в момента изпитва деветдесет и четири процента от болката, която е способна да изпита човешката нервна система. А като се съди по систолите му, ще продължи да я чувства още около осемдесет секунди.
— Обичам те — чу се да прошепва Травис. — Винаги съм те обичал.
— Ох, миличък, Емили Прайс е мъртва. Знаеш го.
— Да, зная. — Нямаше значение. Нищо нямаше значение. Всичко бе великолепно.
— Жалко, че никой от останалите живи от семейството й не знае къде е погребана, нали?
— Адски жалко. — Въздъхна. Сърцето му заби по-бързо и светлината запулсира в ритъм с него.
— Блеър Лейк, сред дюните западно от паркинга на резервата. На върха на едната растат осем брези. Тя е под най-малката, повече или по-малко. Дървото го е нямало, когато са я заровили, а сега корените му са се увили около гръдния й кош.
Толкова великолепно, толкова свирепо великолепно. Травис приближи светлината до очите си. Как бе могъл да обърка това скъпоценно нещо със звезда? Беше много повече.
— Би трябвало да мислиш за Пейдж Камбъл.
Коя беше Пейдж Камбъл? На кого му пукаше за нея?
— Онази целувка може и да беше само заради случая, но имам предчувствието, че ще е готова за истинска, когато те опознае. Между другото, предчувствията ми обикновено са верни.
— О. Много мило.
— Ако и двамата преживеете онова, което предстои, ще имаш шанс с нея, въпреки обобщението ти. Номерът обаче е в оцеляването, нали ще се съгласиш, като се има предвид накъде ще тръгнете в близко бъдеще. Театерщрасе номер седем в Швейцария. Няма значение, че това е прът в плановете на врага й. Важното е, че това е най-опасната сграда на света — ако не броиш местата, където складират радиоактивните отпадъци. А кой ще тръгне да брои тъкмо тях?
— Театерщрасе номер седем… — Обожаваше начина, по който го бе казала.
— Всеки в Тангента се ужасява от това място. Представи си само как ще се насерат, ако знаеха истинското й предназначение.
Травис се разсмя. Не знаеше защо. Пък и не му пукаше.
— Но тъй като ще отидеш там, нека ти дам нещо, което ще ти потрябва.
Веднага щом го каза, Травис усети гъделичкане в главата си. Усещането бе смътно, навсякъде едновременно. После изчезна.
Емили се изкиска.
— И не казвай, че никога не съм ти помагала, въпреки иронията. Едно момиче трябва да се позабавлява, нали?
— Каквото искаш ти, искам го и аз — прошепна Травис.
— Наистина ли го мислиш?
Той кимна и сферата за момент замълча, сякаш се беше замислила. После светлината се промени. Едва забележимо. По-тъмна, но в същото време не по-слаба.
— Защото онова, което искам аз, са неприятности.
— Неприятности — съгласи се Травис.
— Това правя аз. Това е целта ми.
— Ъхъм…
— Именно затова враговете ти ме желаят. Замислили са какви ли не пакости. Но техните амбиции не ни засягат, нали? Сега ние можем да правим нашите си пакости. Цял свят пакости, ако пожелаем. Харесва ли ти?
— О, да…
Сферата отново замълча и Травис остана с впечатлението, че преценява някакви възможности. Завъртя я пред очите си, загледан как светлината играе в недрата й.
— Да видим… Това би трябвало да свърши работа… но е досадно. Искам да направиш нещо голямо. Или направи нещо голямо, или изобщо не се захващай, нали? Какво ще кажеш… — Внезапно светлината трепна и Травис чу Емили да се смее. — Да. О, да, това ще направи впечатление. И точно сега е моментът, преди да пристигне хеликоптерът. Добре, решено. Върни се при вертолета и вземи сателитния телефон от предната преграда при вратата. Тичай.
Травис се затича. Едва се сдържаше да не подскача като малко дете. Кога изобщо е бил в такава еуфория? Хероинът е хубаво нещо, но приличаше на аспирин в сравнение с това. Подхлъзна се на меката земя до вертолета, разсмя се и се качи в него с калните си крака. Телефонът явно бе в куфарчето на стената отляво. Извади го от щипките му и го сложи на пода.