— Съжалявам за начина, по който са се държали с теб в самолета — каза тя. — Доста сме методични.
Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея, отговори и каза на обаждащия се да й звънне след малко. В гласа й се долавяше същото напрежение, което бе усетил в самолета.
Пейдж го изгледа по начин, който слагаше край на любезните разговори и в същото време му се извиняваше за това.
— Ще се съгласиш ли да бъдеш разпитан под въздействието на наркотик? Това може да помогне да разкрием повече от онова, което ти е казал Шепот.
Травис имаше чувството, че тя не очаква това да проработи, но все пак е решила да не изпуска онова, до което може да се добере. Освен това бе сигурен, че разпитът ще се състои независимо дали е съгласен, или не. Все пак беше мило от нейна страна да се преструва, че пита.
На стената имаше нещо, което бе в крещящо противоречие с професионалния вид на офиса. Приличаше на плакат на рок група. Снимка в близък план на стоманена повърхност, върху която грубо бяха изрязани думите СИЛОВ ТЕНЗОР. Нищо друго. Без дати на турнета, без адреси на уебсайтове.
Пейдж чакаше отговора му. Може би това нямаше да продължи дълго.
— Правете, каквото трябва — каза той.
— Благодаря. — Тя посочи вратата от лявата му страна. — Там има баня, ако искаш да се измиеш. Ще се върна след няколко минути и ще започнем.
Травис тръгна към затворената врата на банята, а тя се насочи към изхода.
— Мислех си, че вече отново съм влязъл в крачка с хевиметъл групите — каза той. — Май съм пропуснал една.
Стъпките й спряха на самия праг.
— Какво?
Той се обърна към нея. Тя го гледаше неразбиращо.
— Силов тензор — каза той и кимна към плаката. — Никога не съм чувал за тях.
Тя не помръдна. Все така се взираше в него от прага. Нямаше представа за какво й говори. Може би опиатите все още й влияеха, макар че нищо друго в поведението й не намекваше за това.
Накрая тя реагира.
Очите й се присвиха и тя направи крачка към него. Погледът й се отмести от очите му към плаката и обратно.
— Значи можеш да прочетеш това?
Травис понечи да я попита дали е добре, но думите му замряха на устните му. Отново погледна плаката, който изведнъж му заприлича по-скоро на снимка на криминалисти, отколкото на реклама. Вгледа се в текста. Наистина се вгледа, вместо просто да го прочете.
Не беше на английски.
Не беше дори надпис според каквито и да било определения. Нямаше редове или колони. Нямаше никакво чувство за ред. Гравюрата върху стоманата представляваше хаотична плетеница от прави и криви линии, които се пресичаха и сочеха във всички посоки като пръснати карфици и накъсани конци.
Но той можеше да го чете.
Можеше да го чете, без дори да се замисли, сякаш четеше думата СТОП, изписана с бели букви върху червен осмоъгълник.
Стих III
Октомврийска нощ през 1992 г.
M> sujet2
Макар че в по-високия район западно от центъра мъглата е по-рядка и улиците са ярко осветени, Травис кара по-бързо, отколкото би трябвало. Не намалява дори когато влиза в квартал Емпайър Оукс с неговите гладки асфалтови улици, виещи се между огромните къщи. Не намалява, защото вече не му пука кой или какво го чува да приближава — защото така или иначе ще направи онова, за което е дошъл.
Мисли си за Емили и се пита дали го е обвинявала през последните минути от живота си, когато е знаела, че всичко е свършило. Имала е пълното право да го вини, разбира се, но инстинктът му казва, че вместо него е обвинявала себе си, и мисълта за това му причинява повече болка от онази, с която би могъл да се справи. Вече я е добавил към сметката, която ще уреди след няколко минути.
Завива по Стоунгейт Кърт с осемдесет и задницата поднася за момент по мократа улица, преди гумите отново да намерят сцепление и колата да полети напред.
Емили Прайс.
Единствено тя има значение сега, въпреки че вече я няма.
Мисли си за всичко, което е направила за него. Всичко, което е видяла в него, под всичко онова, което бе той.
Мисли за баща й и как казва думата „детектив“ като обида. Това го жегва, защото е истина. Макар че думата предхожда името на Травис в чековете за заплатата му вече три години, от много по-дълго време той е бил на работа при някой друг. Всъщност единствената причина да стане ченге е за да отговори на потребностите на другите си работодатели. На първите си работодатели.