И така, от сичкото това, що казахме дотука, се ясно вече види, че освен Черна гора — която ако и да се е уловила в последнйото време за полите на европейската дипломация, но сичкото нейно преминало ни дава особено право да мислиме, че тя и занапред ще да бъде първа поборница за свобОдата на Балканският полуостров — ни в една от гореказаните малки държави идиотическият консерватизъм на правителството не е още отстъпил място на идеята за братският и за свободният южнославянски съюз, или ако и да е направил това донейде, то изключителният и егоистическият патриотизъм е прелял тая идея в гърнето на някакви си исторически завоевателни права.
Дотук ние би трябало да свършиме своето обозрение и да кажеме, че Возток не е още узреял за човеческа свобода и че Турция има пълно историческо право да лочи кръвта на своите христиенски поданици; но ние казахме, че правителствата и на тие малки държави не са истинни и верни изражения на народната воля, нужди и стремления, следователно, при сичките свои скръбни заключения за решението на Возточният вопрос, ние се още имаме вяра в тие народи и се още се надеем, че рано или късно Гърция ще да се откаже от своето нечовеческо преминало, Румъния — от своето нечовеческо настояще, а Сърбия, в която гласът на народът придоби особена сила и тежнина в последнята своя народна скушцина, ще да влезе в пътят на своето призвание и ще да оправдае толкова годишните надежди и ожидания от страната на своите еднокръвни и едноплеменни братия. Разбира се, че в такъв случай пролеяната за свобода кръв ще да омие сичкиите племенни вражди и неудоволствия, а братският сьюз на освободените племена и народи ще да даде на секи един свой член надлежащето му място на Балканският полуостров.