Тя уморено прилепи глава до рамката на вратата. Изглеждаше така измъчена. Просто бях я надценил…
— Чуй ме внимателно! Всичко става не така какато би трябвало да става — казах аз. — Тръгвайки от северния към южния полюс, утринната заря би трябвало да осветява нощното небе. Взривната вълна, предизвикана от превръщането на Слънцето в нова звезда, би трябвало със скорост равна на тази на светлината, да се понесе през пространството и да свали от земята воала атмосфера. Над всяко здание ние бихме видели огнена корона. И освен това бурята би се движила прекалено бавно!
Аз вече не говорих, а виках като се опитвах да надвия воя на вятъра.
— Новата звезда би отнесла половината атмосфера на нашата планета. Вълната от разликата в налягането би се пронесла над нощната страна и за миг би разбила не само стъклените предмети, но и твърдите тела. Това, скъпа моя, не е станало! Затова се и чудя!
— А откъде е това лошо време? — тя почти зашепна.
— Възможно е, да има просто някакво избухване на Слънцето, но най-лошото…
Думите й зазвучаха като обвинение.
— Слънчево избухване! Ти мислиш, че Слънцето може да свети така ярко, че…
— Точно така и…
— … и то може да застави и планетите, и Луната да светят като факли, а после, сякаш нищо не е станало, да се върне в нормалното си състояние. Ама че си глупак!
— Може ли да вляза?
Тя ме изгледа удивена и се дръпна настрани. Наведох се, взех чантите с продуктите и влязох в квартирата.
Вятърът с такава сила се блъскаше в стъклените врати и прозорци, че сякаш някакъв великан се опитва да влезе с взлом в къщата. Дъждът проникваше през различни цепнатини и лошо уплътнени места и рисуваше тъмни петна по килимите на пода. Торбите поставих в кухнята. Отворих хладилника и намерих хляб, от който отрязах две филии, поставих ги в тостера и започнах да режа парчета сирене.
— Изчезнал е бинокъла ми — каза Лесли и ме погледна.
— Може би си го оставила на балкона — казах аз и започнах да отпушвам бутилка шампанско.
Тостерът изхвърли препечените филийки. Лесли взе ножа, намаза ги с масло и постави отгоре им парчетата сирене.
Поднесох почти до самото ухо на Лесли бутилката шампанско, както правихме винаги, когато пиехме това вино. Тапата изкочи, а Лесли едва едва се усмихна. После тя каза:
— Нека пренесем нашия пикник на кухненската маса, тъй като рано или късно вятърът ще избие всички прозорци и навсякъде ще се пръснат парчета стъкло.
Това беше добра мисъл. Аз веднага събрах всички завивки и възглавници и направих на кухненския под удобно гнезденце за последните ни часове на живота ни.
Стана доста уютно. Кухненската ниша бе добре закътана и ние конфортно се излегнахме на подредения сега под. Лесли напълни до горе две чаши за коняк с шампанско. Трескаво потърсих подходящ тост, но през ума ми не мина нищо подходящо, което да не звучи потискащо. Така ние пихме без тост, оставихме чашите на пода и се хвърлихме в прегръдките си.
— Ние ще умрем — прошепна Лесли.
— Може би… не.
— Ти трябва постепенно да свикнеш с тази мисъл, както свикнах и аз — посъветва ме тя. — Погледни се, ти трепериш така нервно. Страх те е от смъртта. Това беше една чудесна нощ, нали?
— Една единствена нощ. Жалко, че не дойдох при тебе по-рано.
Шест силни удара на гръмотевици, подобни на взривове на бомби, следвайки непрекъснато една след друга, заставиха да зазвънят всички стъкла.
— Наистина би било добре — отвърна тя, когато грохотът стихна.
— Ако знаех това веднага след обеда…
— Бонбони с орехи!
— Плодов пазар! Печени орехи… Кого би убила, ако още имаш време и възможност за това?
— През студенските си години имах една приятелка.
— … която ти е отмъкнала приятеля?
Аз назвах издателя си, който не ми напечата ръкописа заради някаква си книга. Лесли спомена за наш стар познат, а аз за единствения й приятел. Така си играхме известно време, защото вече не можехме нищо друго да измислим. Накрая ни стана съвсем неинтересно.
Светлината замига и изгасна, но почти веднага отново се запали. Сякаш случайно запитах Лесли:
— Ти повярва ли, че че Слънцето ще се нормализира?
— За нас би било най-добре, иначе бързо ще умрем. Жалко, че ние не видяхме Юпитер.
— Дявол да го вземе, отговори ми. Мислиш ли, че това е едно кратко избухване!
— Да.
— И защо?
— Жълтите неподвижни звезди не могат да се превръщат в нови.
— Но ако това все пак става?
— Астрономите много знаят за образуването на новите звезди — казах аз спокойно. — Повече отколкото допускаш. Те биха разпознали това още преди няколко месеца. Слънцето се отнася към малките неподвижни звезди, които не се превръщат в нови. За това им трябва да минат през основните стадии на развитие, а това продължава милиарди години…