Тя нежно ме плесна по гърба. Търкулнахме се на пода и прилепихме буза до буза. Не можех да виждам лицето й.
— Не ти вярвам, просто не смея да вярвам, Стен. Подобно на това, което става сега, никога не е ставало. Откъде ти е известно, че това, което казваш, е истина?
— Нещо подобно веднъж вече…
— И какво е то? Аз не знам нищо за това. Иначе бих си спомнила.
— Спомни си първото кацане на Луната на Олдрин и Армстронг.
— Добре си го спомням. Гледах кадрите по време на приема у Ърл, даден в чест на кацането на Луната.
— Олдрин и Армстронг кацнаха на най-голямата равнина на Луната. Макар и снимките показани по телевизията да не бяха съвсем ясни, но на някои от тях можеше да се различат оставените стъпки от астронавтите… Освен това те донесоха и образци от повърхността. Както знаеш, те казаха по време на интервюто, че им е било необходимо известно време да намерят тези образци. Учените на Земята веднага установиха, че тези породи са били наполовина разтопени. Някога в миналото, да кажем преди сто хиляди години — в науката няма възражение против тази гледна точка — на Слънцето е имало избухване. Но това явление е било кратко и не чак толкова силно, че да остави следи по Земята. Но на Луната няма атмосфера, която да я защитава. И на обърнатата към Слънцето страна всички породи са се разтопили.
Въздухът стана плътен и задушен. Аз свалих мокрото си палто и извадих цигари и кибрит. Запуших и пуснах дим около ухото на Лесли.
— Но все пак бихме разбрали за това. Следователно нещата не биха изглеждали така страшно, както ти ги изобрази, иначе и на запад би имало следи.
— За това не съм сигурен. Представи си, че избухването на Слънцето е станало над Тихия океан. Това не би предизвикаро много нещастия. Или над американския континент. Възможно е излъчването да е стерилизирало някои растения и животни, а от горещината да са избухнали пожари, в пламъците на които са изгоряли доста гори. Но кой би забелязал това? Слънцето се е нормализирало. Защо това да не стане и сега? Слънцето изменя лъчението си в границите на четири процента. Възможно е понякога да надвишава тези граници.
От спалнята се чу силен звън и трясък. Прозорците! Влажния поток въздух нахлу при нас и воят на урагана се усили.
— Тогава ние може и да останем живи — бавно промърмори Лесли. — Да пием!
— Виждам, че всичко си разбрала…
Бързо отпих глътка от чашата си. Междувременно бе минало три часа сутринта, а ураганът ревеше до вратата ни и се опитваше да я събори.
— Нима нещо повече не може да направим за спасяването ни?
— Това и правим.
— Може да избягаме в планините? Стен, нали ще стане наводнение?
— Можеш да се закълнеш за това в главата си. Но водата няма да се изкачи повече от четиринадесетия етаж. Слушай внимателно! Мислих за това. Намираме се в сграда, за която твърдят, че е сеизмично устойчива. А за планините забрави. Не бихме стигнали далеч, щом улиците вече са залети. Но да предположим, че стигнем планините Санта Моника, и какво тогава? Ние ще се окажем в блатиста местност, тъй като при избухване на Слънцето се изпарява достатъчно вода, че да се образува цяло море. Дъждът ще продължи четиридесет дни и нощи. Скъпа моя, квартирата ти е най-надеждното място, което може да намерим в тази нощ.
— А какво ще стане, ако и ледовете на полюсите се разтопят?
— Хм… е, и в този случай се намираме достатъчно високо. Сигурно в древността подобно избухване на Слънцето е предизвикало световния потоп, по време на който се е спасил само Ной в ковчега си. Изглежда сега той се повтаря. Повярвай ми, на цялата Земя няма по-надеждно място, от това да се намираш в центъра на урагана. Тези два гигантски вихъра, които се носят един срещу друг, навярно вече са се сблъскали и са се превърнали в стотици малки бурни ветрове.
Стъклените врати с трясък се разбиха. Ние инстинктивно се наведохме. Капки вода и парчета стъкло се посипаха отгоре на нас.
— Ние поне имаме достатъчно продукти. Дори водата да ни затвори, като Ной, спокойно ще изчакаме, докато тя не спадне — надвиквах с всичка сила урагана.
— Ако спре електричеството, няма да можем да готвим. И хладилникът?… — Гласът на Лесли потъна в шума на урагана.
— Ние сега ще сварим всички бързоразвалящи се продукти, като започнем с яйцата…
Вятърът ревеше оглушително и аз престанах да се опитвам да го надвикам. Топлият дъжд биеше хоризонтално в прозореците и нахлу вътре в кухнята, като ни намокри до кости. Ха сега де, готви на котлон по време на ураган! Май наистина съм мръднал. Ние чакахме прекалено дълго. Вятърът ще ни залее с кипяща вода…