Изкарвах си прехраната с писане на научни трактати и есета. И бях в състояние да намеря убедително обяснение за това странно изменение на луната. Нима този спътник на Земята внезапно е станал по-голям? Може би се е раздул като балон? Или се е приближил до Земята? Сизигийни приливи — двадесет метрови вълни — земетресения — разломът Сан Ендрю се е обърнал като Големия Каньон, — май трябва да скоча в колата си и да се понеса в планините — не, късно е вече…
Бълнувания! Луната не е по-голяма от обикновено. Само свети по-ярко. Това добре го видях. И защо тази луна трябва изведнъж да падне на главите ни? Придвих очи, ярката светлина бе хвърлила в зениците ми тъмни петна.
Сигурен съм, че милиони хора също гледат луната и се удивяват. Една статия за това би имала прекрасно търсене — ако я напиша и ако някой не ме изпревари. И така, защо всъщност луната свети все по-ярко? Нейната светлина е отразената слънчева. Нима то е започнало да свети така ярко? Значи е станало след залеза, иначе би се забелязало.
Тази мисъл не ме убеди. Освен това другата половина на земята сега се осветяваше от него. И хиляди кореспонденти на весниците и списанията биха позвънили от Европа, Азия или Африка — но ако не са в мазетата. И ако не са мъртви. И ако имат възможност да се обадят, тъй като слънцето е заредило атмосферата със статическо електричество и така е парализирало всички агентства.
Радиото, телефона, телевизията — о, да, телевизията! Господи! Постепенно ме обхвана страх. И така, да започна от начало. Луната свети по-силно. Светлината й се явява отражение на Слънчевото излъчване, това го знае всеки глупак. Следователно нещо е станало със слънцето.
— Ало? Това отново съм аз — казах, а по-нататък думите ми заседнаха в гърлото. Обхвана ме паника. Какво да й кажа?
— Разглеждам луната — каза тя замечтано. — Прекрасна е. Погледнах я през бинокъла, но нищо не видях. Тя е така ярка и осветява целия град. А планините блестят като чисто сребро.
Аха, тя се е разположила на балкона си с бинокъл в ръка. Съвсем бях забравил за този уред.
— Дори не се опитвам да заспя. Прекалено е светло.
Разкашлях се насила и вече можех да говоря.
— Чуй ме, Лесли, скъпа моя. Щом не спиш и не можеш да заспиш при такава луна, какво ще кажеш, ако отидем някъде да похапнем?
— Ти да не си мръднал?
— Не, още си пазя здрав ума, но сега е просто невъзможно да заспя. Сигурно, подобна вечер няма да се повтори. По дяволите диетата ти. Нека си направим пир: сладолед с горещи плодове, кафе по ирландски…
— Какво пък, обличам се бързо…
— Ще дойда, да те взема.
Лесли живееше на четиринадесетия етаж на ъгловата сграда на площад Берингтън. Почуках на вратата и зачаках. През това време се питах, защо поканих именно нея. Своята последна нощ на земята можех да прекарам и с друга девойка или девойки, макар и да нямах такива навици. Или да позвъня на брат ми, или на разведените ми родители? Разбира се, брат ми Майкъл страшно би ми се разсърдил, че го будя посред нощ. Подобна щеше да бъде и реакцията на родителите ми. Наистина, имам сериозни причини, но биха ли ги уважили? И дори да ги приемат, то какво от това? Ще направим нещо като нощно бдение? По-добре да спят! За мен важното е да си имам партньор, с който да прекарам прощалния празник, без да задава излишни въпроси. И това трябва да е именно Лесли!
Почуках още веднъж. Тя отвори вратата толкова, колкото да вляза вътре. Облечена бе само по долно бельо. Прегърнах я. Твърдият й пояс ми издраска гърба.
— Тъкмо се обличах!
— Значи, дошъл съм навреме — отвърнах аз, взех пояса от ръката й, подхвърлих го и оставих да падне. После се наведох, хванах я за талията и се изправих. Като я държах така на ръце, внимателно се насочих към спалнята, а краката й се удряха в бедрата ми. Кожата й бе студена. Вероятно е била на балкона.
— Ей, ти — викна тя, — мислиш, че можеш да си конкурент на сладоледа с горещи плодове?
— По всяко време! Това го изисква гордостта ми!
И двамата нещо се задъхахме. Един единствен път през цялото време на дружбата ни с Лесли, я взех на ръце и я понесох през прага като на филм. Тя беше висока на ръст, почти колкото мен, а бедрата й малко пълнички. Ние заедно се отпуснахме на леглото. Аз веднага започнах да я милвам по гърба, като знаех, че тя няма да устои. Тихият стон ми подсказа, къде трябва да се допирам. В края на краищата и тя издърпа от мен ризата ми и също ме загали. Разсъблякохме се един друг и хвърлихме дрехите на пода.